В деня за размисъл - "800-те дни" на Царя, а сега и "700-те дни" на Бойко Борисов - мит или реалност?

Сигурен съм, че реакцията на болшинството хора ще бъде: "Да, да (двойно положително отрицание) - то дори самият Бог да слезе на Земята, не може да ни оправи за това време. Видяхме Царя какво направи за 8 години, а сега е ред и на Бойко да се провали. Стига с тия глупости!"

Но както казваше един популярен от близкото минало журналист - ДА, ДА ама НЕ!

За този случай аз обаче ще го перифразирам, но в обратен ред - НЕ, НЕ, ама ДА!

Всичко обаче зависи от нашата вяра, любов и покорство пред Него - Нашия Небесен Баща, сиреч БОГ!

Предварително искам да кажа, че това не е реклама нито за ЦАРЯ, нито за Бойко Борисов, а просто вопъл да укротим страстите и поне за малко да се замислим, както и да се помолим в "деня за размисъл", в края на "страстната седмица" преди изборите за народни представители.

Понеже претендираме, че поне 80-85 % от българите сме християни и то “православни”, редно е в такива съдбоносни моменти, каквито несъмнено са и изборите за нов парламент, да се обърнем към свещената за всеки един християнин “книга на книгите”- Библията. Там не случайно е написано: “Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска получава; който търси намира и на тогова, който хлопа, ще се отвори” (Мат.7:7-8) Въпросът обаче е дали искаме, дали търсим и дали хлопаме??? Защото да иска, да търси и да хлопа е отговорност на всеки християнин - дори Бог не може да свърши това вместо нас, ако ние нямаме желание.

Това, което следва е откъс от книгата на ЧЪК СМИТ - "КАК ДА СЕ МОЛИМ"

Историята на Неемия дава отговор на заглавието.

СИЛА В МОЛИТВАТА

Силата на вярващия е винаги зависима от вярата му в Бога! Исус каза: ”Без Мене, Вие нищо не можете да направите!” (Йоан15:5) За съжаление не винаги вярвам в това. В същност изглежда, че често вярвам точно в обратното. Упорито настоявам, че все нещо добро мога да направя, независимо от Исус. Винаги търся в себе си някакво добро качество, нещо в моя характер заради което БОГ може да ме обича – защото изглежда, че съм непоправим праведник в собствените си очи. “Добре, Боже, ще направя това нещо. Няма защо да ми помагаш този път.” И после, когато напълно се проваля, Исус ми напомня: “Без мене не можеш нищо добро да направиш!”

Изпитвал съм истината на това твърдение многократно в живота си. Извън Христа нищо не мога да направя. Действително съм слаб и безпомощен.

От друга страна, открил съм и една друга красива истина, която Павел също бе открил: “Всичко мога чрез Исуса Христа, който ме укрепява.” (Фил. 4:13) Извън него аз съм напълно безпомощен и нямам никаква сила. Чрез Христа имам сила да посрещна всяко положение и да преодолея каквато и да е мъчнотия. В себе си съм слаб, но в него съм силен.

Някои хора са силни по природа. Те се осланят на собствените си способности и се наслаждават на своята независимост и сила. Обаче, колкото и силен да си мисли някой, че е, ще дойде ден, когато той ще изчерпи собствените си възможности и на края ще признае: “Не мога да го направя! Не мога да продължа!”

Когато човекът, който се научил да разчита само на себе си, дойде до този ден на равносметка, това е един трагичен и катастрофален ден. Но за човека, който се е научил да се уповава на Бога, този ден не е по-различен от всеки друг, защото той се е научил да предоставя всеки ден на Бога. Самонадеяният, своеволният и самоиздигналият се човек в края на краищата ще падне! Но човекът, който се е научил да черпи силата си от Бога, никога няма да пропадне. Гледам ли на себе си и на собствените си възможности, трябва да призная човешката си ограниченост. Но ако се уповавам на Бога и неговите възможности, неограничените му средства са на мое разположение.

Никога не мога да попадна в положение, с което Бог и аз да не можем да се справим. Не съществува пречка, толкова голяма, която Бог и аз да не може да преодолеем! Не съществува враг, толкова силен, който Бог и аз да не можем да победим. Бог и аз представляваме мнозинство всред каквото и да е множество! “Ако Бог е откъм мен, кой може да бъде против мен?” (Рим.8:31) Научете се да се обръщате към Бога за вашите средства и сила. Бог е нашият извор на сила, но молитвата е каналът, чрез който Бог ни дава силата си.

МОЛИТВА В ДЕЙСТВИЕ (Историята на Неемия)

Неемия беше човек на молитвата. Когато Анани и другите пътници се завърнаха от Йерусалим, Неемия ги разпита за своя любим град. Анани му разказа за окаяното положение на нещата в Йерусалим: “стените са разрушени, хората са деморализирани, едва съществуват. Лесна плячка са за всичките си врагове. Нямат защита. Градът е опустошен.”

Когато Неемия чу за състоянието на Йерусалим – Божият свети град – той заплака пред Бога (1). После Неемия пости (2), моли се (3) и изповяда пред Бога своите грехове (4) и греховете на народа (5). Той призна също справедливостта на Божия съд над Йерусалим (6) и каза: “Господи, Ти каза чрез устата на Мойсей, че ако се отвърнем от Теб и Ти ще ни обърнеш гръб, и ще ни накараш да се уплашим от нашите врагове, и ще ни разпръснеш между народите. Но Боже, Ти също каза, че ако се обърнем към Тебе и потърсим Твоето лице и Те призовем, Ти ще ни чуеш и ще възстановиш и изградиш отново страната ни!” (Неемия 1:1-11)

Бремето, което тегнеше на Неемиевото сърце беше да възстанови и изгради отново Йерусалим. Библията ни показва как Бог отвори вратите, така щото молитвата на Неемия да получи отговор.

Неемия беше виночерпеца на царя на Персия в Шушан (Суза). Тази влиятелна длъжност го поставяше в ежедневен контакт с царя. Един ден, когато поднасяше чашата на царя, царят го запита: “Неемия, защо изглеждаш толкова тъжен днес? Никога не съм те виждал така мрачен.”

Неемия отговори: “Току-що получих сведехия относно Йерусалим. Той е опустошен и народът е деморализиран. Как мога да бъда щастлив, когато градът, който обичам е така запустял.”

Царят каза: “Ккво би искал да направя?”

Неемия ни разказва: “Помолих се на небесния Бог и казах на царя...”

Когато царят попита: “Какво мога да направя за тебе?” Неемия се помоли: “Бързо, Боже, помогни! Какво трябва да кажа?” (Неемия 2:1-4)

Неемия се помоли първо (1) и след това пристъпи към действие (2). Това е правилния ред: Моли се и после действай. Ако винаги се молехме преди всяка постъпка, не е необходимо да се каже, че в много случаи бихме действали различно. Не бихме били така склонни да действаме прибързано или неподходящо. Библията обещава: “Във всички твои пътища призовавай Него и Той ще ръководи твоите пътеки.” (Притчи 3:6) Молитвата беше толкова важна част от живота на Неемия, че тя предхождаше всичките му действия.

На въпроса на царя Неемия отговори, че иска разрешение отново да изгради стените на Йерусалим. Царят удовлетвори искането на Неемия и го изпрати в Йерусалим с придружители.

Докато Неемия и неговите хора изграждаха отново стената, враговете им се събраха около тях и се опитаха да провалят израелтяните, като им се подиграваха и осмиваха строежа на стената.

Много често Сатана използва осмиването, за да ви обезкуражи в Божието дело. Той казва: “кой си въобразяваш, че си? Били Грейхъм? Тръгнал си да спасиш света ли?" Присмехът е едно от главните средства, което противникът употребява, за да осуети усилията ви за Бога. И това е едно мощно оръжие. Никой от нас не обича да бъде подиграван! Твърде често това средство действително успява да прекрати духовното служение на някои хора.

Неемия обаче постъпи правилно. Вместо сам да се опълчи срещу неприятеля и отговори на подигравката, той се помоли: “Господи, Ти ги чу! Погрижи се за тях! Премахни ги! Отведи ги в плен.” (Неемия 4:1-5) Не реагирайте на осмиването като отвърнете на удара с удар. Много по-добре е да възложите това на Бога и нека Той да бъде вашата защита. Бъдете сигурни, че Той ще ви укрепи.

Когато неприятелите разбраха, че не могат да осуетят изграждането на стената с осмиване, решиха да атакуват и да я сринат през нощта. Неемия чу за заговора и отговори: “Помолихме се на нашия Бог и поставихме денонощна стража против тях.” (Неемия 4:9)

Тези думи подчертават нещо много съществено. Молитвата не трябва никога да бъде извинение за бездействие или за безумно смело действие. Бог ви е дал здрав разум и Той очаква да го използвате. Ако сте заплашени от враг, помолете се първо – но след това вземете необходимите отбранителни мерки! Ако след молитвата последва действие, това не означава липса на вяра.

Бъдете практични. Ако помолите Бог да излекува слабото ви зрение, не захвърляйте очилата си преди очният лекар да е имал възможността да ви е прегледал отново и да каже, че сте излекувани. Молитвата не бива да води до безразсъдно или безгрижно отпущане! В същност, тя трябва да създаде подтик към действия във вас. Фактически, молитвата щр ви доведе много по-често до действия, отколкото до бездействие! Първо се помолете, след това пристъпете към действие!

Някои хора са много мързеливи и мислят, че Бог ще свърши всичката работа вместо тях. Попитайте ги за нещо и ще чуете следното извинение: “Предоставил съм това в ръцете на Бога!” Не, Бог очаква и вие също да действате!

Например ако се нуждаете от работа, искайте Бог да ви даде такава. След това идете и подайте молба на всички места, където можете. Тогава вярвайте, че Бог ще отвори братата на тази работа, която иска да имате. Не стойте бездейни и не казвайте: “Хаде, Боже, дай ми работа!” Когато сте гладни не правите така. Не се изтягате в леглото и не казвате: “Господи, ако искаш да ям днес, пусни ми храна в устата!” В това отношение не сте пасивни, следователно не трябва да бъдете пасивни и в другите области на вашия живот.

“И тъй, помолихме се на Бога” – казва Неемия – “и поставихме стража срещу неприятеля.” Израелтяните изграждаха стената с мистрия в едната ръка и с меч в другата. Врагът видя, че бяха въоръжени и подготвени, за това не ги атакува. Вместо това той замисли нови начини да разруши Йерусалим.

Като знаеше, че врагът се опитва да го отслаби, както и ръцете на неговите хора, Неемия се помоли: “Господи, укрепи мишците ми!” (Неемия 6:9) Неемия, човек на молитвата, в резултат нха това, беше и човек на действието и силата.

ЧОВЕК НА МОЛИТВАТА

Какво представлява човекът на молитвата? Първо – такъв човек се моли за всичко – както за дребни, така и за големи неща. Често не сме склонни да се молим за малките неща, защото се безпокоим да не занимаваме Бога с дреболии. Той е толкова зает с управлението на света, че не е необходимо да ми помага за незначителни неща в живота ми. Но Исус каза, че нашият небесен Баща знае за падащото на земята врабче, колко повече Той се интерисува от всяка наша нужда. (Лука 12:6-7)

Библията също ни казва: “За всяко нещо, с молитва и молба... изказвайте исканията си на Бога” (Фил. 4:6) Ако действително обичате някого, няма значение колко често ви се обажда и за какво ви се обажда – вие сте щастливи само да го чуете. Бог толкова много ви обича, че не обръща внимание на това колко дребна е вашата нужда. Радва се, че го търсите.

Исус каза: “Хората трябва винаги да се молят и да не отслабват в молитвата.” (Лука 18:1) Защо тогава толкова много хора, като са обезсърчени, никога не се молят? Чувам ги да казват: “Не знам какво ще правя, към кого да се обърна!” Те са напълно изнемощяли. Опознайте Божията благодат чрез молитвата. Научете се да предоставяте всяко положение на Бога, за да бъде животът ви укрепен от ръката Му.

В резултат на близкото общение на Неемия с Бога, стените на града бяха възстановени за 52 дни. Други се бяха опитали да възстановят същите тези стени на Йерусалим за повече от 100 години !!!

Не само това, но стана и духовно съживление на народа. Докато извършваха физическата работа, Неемия и неговите хора извършиха и духовна работа. Израелтяните толкова се въодушевиха, че техните стени бъха възстановени, и че можеха отново да живеят сигурно в Йерусалим, че се събраха заедно да се поклонят на Господа. В храма, Книжникът Езра изнесе закона Господен и го прочете на народа. Това беше придружено с покаяние и плач пред Господа. Сърцата на хората се обърнаха отново към Господа. (Неемия 8 и 9)

Човекът, който пребъдва в молитва и общение с Бога, може да постигне невероятни резултати!

Като се оглеждам днес наоколо, виждам, че живеем в един нуждаещ се свят. Нуждаем се от хора, които живеят в общение с Бога, които познават бойията сила и които желаят да бъде извършено божието дело. (Да бъде изпълнена Божията воля – изграждане на НЦ както на Небето така и на Земята!!!) Защо да не бъдете този човек на молитвата заради този беден и изгубен свят?

“Има ли почва” за Божията Премъдрост у нас Българите?

(Отворено писмо до Мартин Димитров и всички дясно ориентирани политически лидери, както и до всички свободомислещи избиратели ... )

Есето, което е поместено по-долу, изпратих преди 8 години на г-н Петър Стоянов (преди балотажа за президентските избори – 2001г.), по-късно изпратих и на г-н Стефан Софиянски (също преди балотажа, но за кметските избори на София - 2003г.) Поради тяхната ангажираност, те едва ли са го прочели, но резултатите и за двамата, за техните партии и за дясното пространство в последствие са повече от очевидни...

Не претендирам за голяма прозорливост и кой знае за какви дарби и способности, защото всичко което имаме идва от Бога и не е плод само на нашите лични усилия, умения и стремежи, но все пак, ако имате време да го прочетете (понеже е малко длъжко), може пък и да Ви е от полза и да го имате предвид, ако сметнете за необходимо...

Последната част от есето дава една по-различна гледн точка при разтълкуването на прословутата фраза на Царя за "800-те дни", а сега респективно - "700 дни" на Бойко Борисов.

Публикувам го във вида, в който съм го написал по онова време за г-н Стоянов (а в скобите - съответно за г-н Софиянски) макар, че сега бих променил някои неща, но и така се разбира за какво става въпрос...

“Има ли почва” за Божията Премъдрост у нас Българите?

(Размисли на все още необезверения и оптимиста... в "страстната седмица" преди изборите) )

Понеже претендираме, че поне 80-85 % от българите сме християни и то “православни”, редно е в такива съдбовни моменти, каквито несъмнено са и изборите за Президент на Р. България (както и за нов парламент, за кметове и общински съветници и т. н.), да се обърнем към нашия Небесен Баща – Бог, за съвет и водене, чрез молитва и четене на Неговото Слово, изразено в свещената за всеки един християнин “книга на книгите”- Библията. Там не случайно е написано: “Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска получава; който търси намира и на тогова, който хлопа, ще се отвори” (Мат.7:7-8) Въпросът обаче е дали искаме, дали търсим и дали хлопаме??? Защото да иска, да търси и да хлопа е отговорност на всеки християнин - дори Бог не може да свърши това вместо нас, ако ние нямаме желание. Това също така е отговорност и на всеки искрено вярващ човек, а не само на християнина. Този цитат не е патент само на Библията. Подобни цитати могат да бъдат открити във всички свещени писания на основните религии по целия свят. Доказано е, че в около 80 % от съдържанието, свещените текстове си приличат, което потвърждава хипотезата за единния им първоизточник – Бог, без значение как той е наречен. Останалите 20 % различия, на които се дължат враждите, разделенията, конфликтите и войните, повечето от които на религиозна основа, се изразяват в конкретните догми, ритуали, практики и традиции.

Аз ще изразя не просто своето мнение, своята гледна точка, а ще се опитам да размишлявам на тема избори като християнин, от гледната точка най-вече на Библията.

Ще започна с един от любимите си цитати в нея: “Никой от властниците (имайте предвид - управници, фарисеи, книжници и първосвещеници) на тоя век не я е познал - Божията Премъдрост - защото ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата” (І Коринт. 2:8). Това са думи, които са казани по време след разпятието на Исус Христос (Месията), но те в пълна сила са валидни и днес.

Еврейският народ в продължение на 2000г., е подготвян за този момент – идването на Месията. Въпросът е, че когато той идва, те не го разпознават. Сега е лесно (а за някои дори и сега не лесно) да приемем, че Исус е Месията, но не така са стояли нещата, когато той е бил жив. За евреите Исус не е Месията и те все още продължават да очакват идването на Спасителя. Исус е наречен от самите еврейски лидери – законниците, старейшините, фарисеите, народните първенци, книжниците и първосвещениците еретик и богохулник (Мат. 9:8), защото сам се нарича Божи Син (Мат. 27:43), не спазва съботата (Лука 5:18), яде и пие с бирниците и грешниците (Мат. 9:11), прощава грехове (Мат. 9:2), гони зли духове (Мат. 9:34), идва да разруши закона (Мат. 5:17) и какво ли още не... По този начин самите еврейски лидери всъщност се превръщат в “препъни камъка”, който пречи Исус-Месията да бъде разпознат, приет и последван от еврейския народ. Очите на лидерите не са могли да видят истинската същност на Исус; техните уши не са искали да чуят Божието Слово, което идва от устата на Исус, защото са се страхували да не загубят влиянието и позициите, които имат, поради нарастващото влияние на Исус...Техният егоизъм, арогантност и коравосърдечие им попречват да бъде реализирана Божията воля и Исус да изпълни своята мисия.

Ако се пренесем в днешно време, 2000 г. след Христа и запитаме сегашните “законници, старейшини, фарисеи, народни първенци, книжници и първосвещеници”, навярно малцина от тях ще могат да отговорят на въпроса, каква е мисията на християнството. Защо се бием в гърдите, че сме “православни християни”, след като Исус не е бил българин и не е нарекъл себе си “православен”? Защо има над 1000, че може би и повече християнски деноминации, когато Библията е една? Защо Месията трябва да идва отново, ако успешно е изпълнил мисията си? Защо.....? Защо....? Защо? Могат да бъдат зададени много подобни въпроси, но едва ли ще има смислен отговор от Божията гледна точка, а не от тясно-религиозната и партийната гледната точка на религиозните лидери, управниците, политиците, социолозите, политолозите, журналистите и т.н. Божията гледна точка може да бъде разбрана само от човек, който е достатъчно смирен, за да се постави в “обект-позиция” спрямо Бог - нашия Небесен Баща - и да желае поне мъничко да почувства Божието сърце и да разбере Неговата воля. (Самият Исус е пример за това – “Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.” (Мат. 26:39) Божията воля е да бъдат спасени всички хора – и християни, и мюсюлмани, и евреи, и будисти, и бахаи......, та дори и атеистите, защото всички сме Негови деца, а един Истински Родител никога не би изоставил и едно от своите деца да страда. Божията воля е да бъде изградено Небесното царство (сиреч идеалния свят) като във физическия, така и в духовния свят - “Да бъде Твоята воля, както на Небето, така и на Земята.” (Лука 11:2)

Братя и сестри, колцина от досега управляващите в най-новата история на България искаха наистина да изградят “Рая на Земята” за всички, преди да мислят за “своя собствен Рай”? Корупцията, мизерията, бедността, болестите, конфликтите, войните не са причината, а следствието. Всички те са симптоми на нещо много по-съществено, което обаче е невидимо за очите и това всъщност е отделянето ни от Бог. Това е причината, а всичко останало е последица от отчуждението ни от нашия Първоизточник на любовта, мира, доброто и хармонията. Понеже тази отчужденост най-силно се проявява и най-лесно се забелязва в икономиката – крайно богато малцинство и крайно бедно мнозинство, както у нас, така и в целия свят, това дава основание на Маркс преди време да заключи, че причината за човешкото страдание, нещастие и отчужденост е икономическа и се корени в частната собственост. Световният (пък и нашият) комунистически-социалистически опит показва, че това не е така. Тръгвайки от една грешна хипотеза – че Бог НЕ съществува – колкото и хубава теория да бъде изградена, то тя ще се провали рано или късно, защото в основното си допускане тя е погрешна. Животът, практиката доказват верността на това заключение.

Замисляли ли сте се откъде всъщност идва идеята за “лявото” и “дясното” в политическата терминология? В Библията можем да намерим отговор на този въпрос:

Разбойникът, разпнат от ляво на Исус отхвърля Месията (а това е все едно да отхвърли Бог, защото Исус е Божият син), а този от дясно го приема и защитава. Ето защо “лявото” се свързва с комунизма, който отрича съществуването на Бог, а “дясното” – със западната християн-демокрация, която базира своята държавна система и управление на принципите на християнската етика и морал. Разликата между бившия комунистически-социалистически блок и “западните” страни (в това число САЩ, Япония, Ю. Корея и т.н.) е очевидна и с просто око. Не че в тъй наречената “западна демокрация” всичко е идеално и че там нямат никакви проблеми, но поне в основата нещата се базират на вярата в Бог. САЩ е уникална страна в това отношение – при встъпване в длъжност, президентът се заклева в Библията; в Конгреса има молитвена стая, където депутатите се молят преди вземане на важни държавнически решения; няма друга страна в света, която дори на банкнотите си да е написала:”В Бог се уповаваме!” Подобна е картината и в Ю.Корея, която започва да се християнизира преди малко повече от 100 г. – там сега, рано всяка сутрин преди започване на заседанията на Парламента се провежда сутрешна молитвена служба, водена от духовно лице, на която присъстват депутатите-християни...(Примери могат да се дадат много в това отношение).

Събитията от 11 септември обаче ни показаха, че когато тази вяра се забрави и когато се отиде към краен егоизъм, индивидуализъм и материализъм, дори такава супер сила като САЩ не я очаква нищо добро. И това не се отнася само за САЩ. Не я очаква нищо добро всяка страна, всяка нация, която се отвърне от Бог!

След 45 г. опит да се построи Комунизма/Социализма, т.е. едно Безбожно общество, съвсем естествено е, колкото и да не ни се иска, да има период на изплащане (т.е. на страдание, в който да платим за личните и колективни грехове – наши и на нашите предци). Библията постоянно ни учи на този принцип от историята на възстановяването. Пример в това отношение е Аврам – поради допускане на грешка при пренасянето на първата жертва, всички негови потомци трябва да страдат 400 г. като роби в Египет.

Вече 12 г. се лутаме по пътя на “демокрацията” и трудностите, които изпитваме са естествен резултат от начина на живот от най-близкото ни минало – това е цената, която всеки един от нас трябва да плати за 45-те години на отричане от Бог като държавна политика. Всеки един от нас е носител (волю или неволю) на този колективен (т.е. като нация) грях. Отличен пример в това отношение е, че заради греха на еврейските лидери, които не разпознават и в крайна сметка се стига до разпъването на Месията, този грях се предава на целия Еврейски народ - “Избраната нация”. Не е трябвало да минат повече от 70 г. от разпятието на Исус, за да бъде тази държава разрушена, а еврейският народ - разпръснат по целия свят. До преди само 50 години евреите са нямали своя държава и е трябвало да дадат 6 мил. жертви по времето на ВСВ – и всичко това заради най-големия грях, който те извършват като нация в историята на Човечеството – убийството на Месията.

В България Комунизмът/Социализмът бе политика на държавно ниво и всеки един от нас е отговорен както за своите действия или бездействие, а така също и на своите предци. Как да се очаква, че когато човек е роден и израснал в такава среда на тотална безбожност и тоталитаризъм, може да нарече себе си “истински демократ”, а още повече да действа като такъв? Тези 12 г. на преход ни дадоха достатъчно примери – и сред уж “реформираната” комунистическа партия има достатъчно много стари и нови богаташи (които съвсем естествено станаха от пролетарии - богати частни собственици) както и сред тези, които нарекоха себе си “демократи” и започнаха стремглаво да осъществяват “прехода” към едно по-нормално, но само за малцина “демократи” общество. И “червени” и “сини” (т.е. и “леви” и “десни”), независимо от високопарните си обещания, когато се доберяха до властта безчинстваха и се облагодетелстваха безогледно, за сметка на наивната “електорална маса”. Питам, кой източи банките? Кой разграби държавната собственост и как бе осъществена приватизацията? Кои са сегашните собственици и по какъв начин те са се сдобили с парите за това? Как през митниците минават далавери за милиони левове от мита, акцизи и ДДС? Ами групировките...? и т.н. и.т.н. Въпроси много, примери много, хората знаят имената, а осъдени....няма или почти няма. Просто виновни няма. Всички сме като “света вода ненапита” или както е казал народът – “ни лук ял, ни лук мирисал”. Да, ама не, защото народът е казал и нещо друго – “който копае гроб другиму, сам пада в него”. Няма отърваване от Божията справедливост. Който нарушава Божиите принципи и закони, дори и на свобода, рано или късно получава възмездие за своите деяния. Кражбата на пари и собственост, особено от хора с публична мисия са едни от най-големите грехове и заедно с убийството, прелюбодейството и др., независимо дали са разкрити или не, са като бомба със закъснител, която така или иначе ще избухне в ръцете на тези, които са ги извършили. Лошото е, че и потомците на такива хора са обременени от греховете на своите “добри и грижовни” (поне така пише в некролозите на всички) предци.

Кой от “червените” и “сините” застана пред Бог, за да се разкае за допуснатите грешки, независимо, че той лично може и да не ги е направил; сам да поеме отговорност за това и да му поиска прошка? Кой управник направи това и пред народа си и го призова за покаяние на национално ниво? Кой от всички лидери досега плака за този изстрадал и омерзен от политиканстване народ? Кой пости и се моли на Бог да му даде сили да изпълни публичната си мисия по най-достойния и добър за България начин? Кой работи след това, инвестирайки 100% от себе си за изпълнението на своите обещания, добри цели и намерения, свързани не с личното благоденствие и просперитет, а благоденствието и просперитета на Българския народ – без значение на етническа или религиозна принадлежност? Кой?...

Господин настоящ президент (г-н Софиянски), ако искате наистина да бъдете и първият новоизбран президент за 21 век, Вие, като “Баща на нацията”, трябва да направите тази много трудна, но изключително необходима за бъдещето на България крачка – публично да се разкаете от името на цялата нация за грешките, допуснати през 12 години демократичен преход, та дори и за 45 години Комунизъм/Социализъм – заради колективния грях и колективната вина на всички българи. Вие трябва да направите това, ако искате целият добър духовен свят да се мобилизира и да Ви/Ни помогне в този труден момент.

На 17 юни тази година (2001г.) стана истинско чудо. Едно новосформирано политическо движение, без структури и ясен електорат успя да вземе властта в България, като имаше за подготовка само 1 месец и трябваше да се пребори с цялата финансова и медийна мощ на управляващите и бившите комунисти. Как това стана възможно? Ами много просто – защото “изстрадалият електорат” видя в Царя едва ли не “Спасителя”, които с магическа пръчка се предполагаше да ни извади от кризата, без ние самите да правим много, много усилия. Да, ама не, защото чудесата не стават по такъв начин. Всъщност Царят съвсем не е Месията, който християните очакват с трепет от 2000 години. Г-н Симеон Сакскобургготски е един честен, почтен, морален, сериозен, отговорен, с добро потекло и силно вярващ в Бога човек, чиято искрена мотивация е да помогне на България в този критичен момент. Това естествено излъчване даде основание на много българи да му повярват, след като не останаха вече неомаскарени политици у нас и да гласуват за оглавеното от него Национално движение “Симеон II”.

Както обаче е казал народът - “Всяко чудо за три дни”. Само 100 дни след началото на управлението на новото правителство, изборната еуфория отмина и болшинството от хората са отново разочаровани, обезверени и отчаяни, притиснати от недоимъка и борбата за насъщния (сиреч от проблемите на битието), или както е казал поетът : “От нийде взорът надежда не види...” Опозицията с трепет следеше отстрани всеки грешен ход и гаф на новите политици и министри и злорадо им се присмиваше, потърквайки ръце в очакване на техния скорошен провал.

(Това бе само една малка част от анализите на журналистите по темата...)

Кажете ми, как в една такава нихилистична обстановка този “мъченик” народа да повярва на поредните популистки обещания, след като до сега постоянно са го лъгали, тъпкали, използвали, предавали... Няма я истинската политика, няма ги истинските политици, няма ги истинските лидери, които да са пример за подражание, да олицетворяват единство межди думи и дела и животът им да е посветен на този отруден, но славен народ.

Царят също обеща много неща... Но той не обеща видима промяна само за 100 дни – та това е абсурдно, като се има предвид, че проблемите са от години. Дори и прословутите 800 дни са малко време за това. Много хора казват с насмешка, че и дори сам Бог да слезе на Земята, не може да ни оправи за това време. Да, ама може!!! Всичко обаче зависи от нашата вяра, любов и покорство пред Него.

Ще завърша с една много поучителна история от Библията – тази за Неемия. Когато той разбира за окаяното положение на Божия свети град – Йерусалим – че стените са му разрушени, че хората са деморализирани, едва съществуват и са лесна плячка за всичките им врагове, че нямат защита, че градът е просто опустошен...Неемия заплаква (1) пред Бога. После пости (2), моли се (3) и изповядва пред Бога своите грехове и греховете на народа си (4). Той признава също и справедливостта на Божия съд над Йерусалим, казвайки: “Господи, Ти каза чрез устата на Мойсей, че ако се отвърнем от Теб, и Ти ще ни обърнеш гръб и ще ни накараш да се уплашим от нашите врагове, и ще ни разпръснеш между народите. Но Боже, Ти също каза, че ако се обърнем към тебе и потърсим Твоето лице и Те призовем, Ти ще ни чуеш и възстановиш и изградиш отново страната ни!” (Немия 1:1-11) В резултат на близкото общение на Неемия с Бога, стените на Йерусалим са възстановени само за 52 дни, нещо, което други преди него не са успели да направят и за 100 години!!! И не само това, но става и духовно съживление на народа. Докато извършват физическата работа, Неемия и неговите хора извършват и духовна работа. Израелтяните толкова се въодушевяват, че техните стени са възстановени и могат отново да живеят сигурно в Йерусалим, че се събират заедно да се поклонят на Господа. В храма, книжникът Езра изнася Закона Господен и го прочита на народа. Това е придружено с покаяние и плач пред Господа. Сърцата на хората се обръщат отново към Господа. (Неемия 8 и 9)

Ако и Вие г-н Президент (г-н Софиянски), направите същото, без съмнение ще бъдете успешен като Неемия! Това ще бъде успех и за България. Царят е на Ваша страна. А Той вече си е сложил “главата в торбата”, загърбвайки личното си благополучие и спокойствие, поемайки тази неблагодарна мисия на “спасител на нацията”. Ако постигнете единство с него, а също и с представителите на другите власти, това ще е вътрешното условие необходимо за успеха на така жадуваната от всички нас Промяна. Ако призовете хората към покаяние и обръщане към Бог, тогава Бог ще ни подаде ръка и с България ще стане чудо дори и за 800 дни.

Ако и Вие сте готов на подобна жертва и имате абсолютна решителност да извървите нелекия път на Божията воля спазвайки Небесните принципи и закони – България ще преуспее, а Вие ще бъдете удовлетворен в края на вашия втори (трети !!!) мандат.

Успех на балотажа!

15-ти МАЙ - международен ден на семейството!

СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНЯ!

Глобалната култура, която нашите деца ще унаследят, ще бъде коренно различна от тази, в която живеем днес! Това което ще видите на линка по-долу, не е призив за война между цивилизациите, а по-скоро вопъл за самоанализ и самокритика в днешния ден - 15 МАЙ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА СЕМЕЙСТВОТО.

Време е сериозно да се замислим за кризата в морала, девалвиралите семейни ценности ... и да се променим, ако искаме да оцелеем като цивилизация!

http://www.youtube.com/watch?v=6-3X5hIFXYU

"Всяко семейство е един малък свят и целият свят е едно голямо семейство!"

"Може да има мирно семейство от нации, само когато има нации от мирни семейства!"

"Световен мир чрез идеални семейства!"

"Семейството е училище на любовта!"

ДО ОБЕДИНЕНАТА БЛОГЪРСКА ОБЩНОСТ...

Трябваше да мине само една година от местните избори в Община Първомай, за да започнат борбите за избор на нов председател на Общинския съвет. В първите материали, с които започнах своя блог, обявих два конкурса на местно ниво, желаейки да провокирам обществен дебат по тази тема - за политическата ПРОСТИТУЦИЯ и ПОРНОГРАФИЯ, като начин на мислене и поведение в живота ни по времето на ПРЕХОДА към ДЕМОКРАЦИЯ, но за жалост това остана само като "глас в пустиня"... (от първите материали в блога, може да разберете защо...)

Не беше необходимо да мине много време обаче, за да се потвърдят прогнозите ...
Лошото е, че като експонираме това, което става на ниво община на по-високо ниво - на ниво област или нация - виждаме, че няма как нещата да са по-различни, само дето са в многократно по-гротестки и грандиозни мащаби.

На фона на всичко, което се случва от началото на ПРЕХОДА, продължаващо и по време на управлението на "Тройната коалиция" - ширеща се корупция във всяка една сфера на обществено-политическия живот, отказ за борба с организираната престъпност и мафиотските формирования, нереформирана и неефективна съдебна власт и прочие... ,
както и започналите през последните месеци протести на гражданското общество,
във времето до провеждане на Избори 2009, които могат да са и предсрочни,
искам да предложа на ОБЕДИНЕНАТА БЛОГЪРСКА ОБЩНОСТ провеждането на следните два конкурса, които по аналогия с литературния конкурс: "Оставката на министъра", могат да изиграят своята роля за оставката на цялото правителството и за началото на радикални промени в обществото ни.

1. Конкурс "Това го знае всеки обигран политик" - Задача с повишена трудност:

Колко трагични случая и къде трябва да станат в България, за да бъдат разкрити всички незаконни обекти на територията на страната?

2. Литературен и фото- конкурс на тема: "20 години ПРЕХОД към ДЕМОКРАЦИЯ - 20 години ЦИРК"

Условията и наградния фонд ще бъдат обявени по-късно.

Ще очаквам с интерес вашите предложения и идеи.
ЗАЕДНО и ОБЕДИНЕНИ МОЖЕМ ПОВЕЧЕ!

"КАЗА-БГ"

ЗАЩО ПОДКРЕПЯМ ПРОТЕСТА?

... Ами защото наглостта и безочието на властимащите - местни и национални - надмина всякакви граници...


А отговорът на въпроса, който зададох, се крие в личната позиция, изразена в предишния материал. Прегледайте го.

Дискотека „АМНЕЗИЯ”– символ на БОЛЕСТТА на цялото ни общество и защо ни е нужно ПОКАЯНИЕ...

„Този, който не може да си спомни миналото е обречен да го повтори.”

„Живите затварят очите на умрелите, а умрелите отварят очите на живите.”

След поредното жестокото убийство на студента Стоян Балтов се оказа, че спечелилата печална слава дискотека „Амнезия” била незаконно построена.... Е, хайде холан..., добро утро... Та трябваше ли да бъде затрит поредният млад човешки живот, за да си си свърши някой работата или най-малкото, някой да реагира – та две години откакто тя функционира, никой ли в Студентска община не видя какво става пред очите ни? Щели да я бутат, щели да проверяват всички заведения в студентския град, даже вече уволниха някой... За жалост, всеки път нещата се повтарят като в омагьосан, порочен кръг. Всичко е само кампанийно, да се покаже някаква мнима активност и отговорност, а целта е да се овладее общественото недоволство и след като се проточат нещата във времето, всичко да отиде в забвение до... следващия случай. Както е казал народът – „всяко чудо за три дни”, а аз бих добавил – и на „всеки три дена ново чудо.” Всичко става пред очите ни, които обаче просто или не искат, или не могат да видят очевидното, защото така ни е по-удобно, защото всички, в голяма или малка степен, сме навързани като „свински черва”. Та да не би тази дискотека да е единствения незаконен обект в „Студентския град”? Ами какво да кажем за другите столични общини? Такива незаконни обекти със сигурност има из цяла София, така е навсякъде в България, няма какво да се лъжем. Достатъчно е да огледаме около нас и ще се натъкнем на поредното беззаконие или далавера, които просто ще отминат ей-така, ако изобщо ни направят впечатление или ако ги забележим само ще си приказваме под суродинка, превръщайки ги в „обществена тайна”, която обаче никой няма да посмее да разбули, за да не си навлече неприятности от „местните велможи” или просто защото изобщо вече не ни пука какво става около нас и какво правят властимащите – те в общия случай си мислят, че са хванали „Бога за шлифера” и че всичко им е позволено, защото никой не може да ги побутне с пръст. Така или иначе, всичко ще им се размине, след като имат връзки и лобита навсякъде – парламент, министерски съвет, полиция, прокуратура, съдебна власт и прочие...
Някъде прочетох, че случаят с „Амнезия” много приличал на този с „Индиго”. Ами да, какво се промени след „Индиго” – нищо. Процеси, точещи се с години, смешни присъди, ако изобщо се стигне до такива, пълна безхаберност от страна на държавните институции да се решат наболелите проблеми, нехайство и от страна на обществото. Да не би родителите вече да знаят къде и с кого ходят по нощите децата им и кога се прибират или да са се притеснили, че почти навсякъде се продава алкохол и дрога безпроблемно? А какво стана след смъртта на двете момичета в центъра на София, след като сграда се срути отгоре им посред бял ден – някой да осъдиха или уволниха, колко собственици бяха глобени за нехайството им да поддържат собствеността си или колко такива сгради общината премахна или най-малко обезопаси като потенциално опасни? Да не споменаваме случаи като изгорелите във влака София-Кардам, децата от р.Лим и т.н и т.н.... Списъкът е неизчерпаем. Въпросът е какво ние направихме като граждани, като общество? Нещо променихме ли в себе си и около нас? Поучихме ли се, станахме ли по-добри? За да не остане напразно пролята кръвта на толкова много невинни жертви.
Само един пример: Вземаме една произволна Община, едно произволно населено място – примерно гр. Първомай. Не е нужно да търсите много, за да попаднете на нещо от рода на това, за което говорим. От началото на миналата пролет, в самия център на града, само на 20 метра от сградата на ОбА и пред погледите на всички, на мястото на бившия „Универсален магазин” от близкото социалистическо минало, израства поредния „МОЛ”. Дотук добре. Няма нищо лошо в това, някой да строи и да инвестира, въпросът е всичко да се прави според законите и правилата. Въпросът ми към компетентните органи обаче е: Може ли един масивен строителен обект да се срине из основи, да се построи изцяло нова сграда и това да се води „основен ремонт, пристрояване и надстрояване на съществуващ универсален магазин...”? (вижте снимките).

По стечение на обстоятелствата, от същата тази община по повод питане за мой наследствен имот ми обясняваха, че при основен ремонт дори една стена не мога да бутна... Е, веднага става ясно, за какво иде реч. Или някой ще каже - ами като си глупав да питаш, какво очакваш.
Въпросът ми разбира се е риторичен, а отговорът естествено е „ДА, може”, стига кметът на града и бившия председател на ОбС да са в управата или член-кооператори на кооперацията-инвеститор – ВК „Съгласие”. Със сигурност законът е нарушен или най- малкото заобиколен, сиреч намерена е врата за това как всичко „да мине метър”. Не очаквам нито ДНСК, нито който и да било да се самосезира - вече имам поглед как се решават възникналите проблеми от подобен род на местно и национално ниво. Законът е ЗА-КОН, а не ЗА-ЛЪВ. Та нали политици, подобни на „местните властимащи” са ги приемали тези закони и те най добре знаят вратите, които са оставени, за да бъдат заобиколени всички препятствия и как това да се направи уж „законно”. Най-приляга в случая българската поговорка – „Кучето си лае, керванът сивърви.” Ще кажете „нищо ново под слънцето” и че това, в сравнение с нещата, които се вършат на национално ниво, е просто като „бял кахър”. Така е, но ако само за момент си представим, че един от тези двамата „местни велможи”, по някакво стечение на обстоятелствата стане депутат, дали далаверите и корупцията ще им бъдат чужди понятия или ще придобият още по-големи размери в тяхно лице... и тогава кахърите от „бели” да станат „черни”? След като сега, такива като тях се чувстват безнаказани, какво ще им попречи на по-високото ниво да бъдат още по-безскрупулни и НЕДОСЕГАЕМИ? Всеки сам може да прецени, какви хора ни управляват и защо сме на това „дередже” като държава.
Иначе много ни боли и не ни е приятно от ЕС да ни критикуват за престъпността, корупцията и безнаказаността, но не ни остава нищо друго освен да се сърдим на самите себе си, ако такива хора ни управляват – всеки народ си заслужава управниците и съдбата.
Излиза обаче, че въобще не се учим нито от собствените, нито от чуждите грешки. И умрелите (моля за извинение пред тях и близките им) не само че не ни отварят очите (така както го е казал народът преди време в народната мъдрост, цитирана по-горе) ами това, което им остава е само да се въртят в гробовете, безсилни да направят каквото и да било, за да се осъзнаем, поучим и променим - за нашето добро и за доброто на бъдните поколения, ... за да не се окаже, че са си отишли мърцина от този свят.
Съжаляваме, виновни сме, разкайваме се, простете ни.... не, не, това не са думи, които политиците могат да изрекат. В техния речник няма такива понятия. В същоност трябва да ги изречем всички ние, гражданите, защото ние сме отговорни за това, което сме и за това, което става около нас. Виновни сме всички, без изключение..., за това че сме приспали удобно съвестта си, прехвърляйки винаги вината на другите, вместо да я потърсим у себе си. Време е да се стреснем и осъзнаем, да излезем от вековната дрямка, обхванала съзнанието ни и да се преборим с амнезията, егоизма, материализма, арогантността, лицемерието, безотговорността, индивидуализма и прочие..., все неща, които убиват човешкото в нас. Защото всички имаме нужда от пречистване и покаяние, ако искаме нещо да се промени. Само една “тиха революция” в съзнанието, единствено може да доведе до някаква реална промяна в живота ни – не само външна, видима промяна, но по-скоро вътрешна промяна – промяна в сърцата и душите на хората, без която каквото и друго да постигнем, няма да е от съществено значение. Докато човек не се промени вътрешно, все едно нищо не се е променило реално.