“Има ли почва” за Божията Премъдрост у нас Българите?

(Отворено писмо до Мартин Димитров и всички дясно ориентирани политически лидери, както и до всички свободомислещи избиратели ... )

Есето, което е поместено по-долу, изпратих преди 8 години на г-н Петър Стоянов (преди балотажа за президентските избори – 2001г.), по-късно изпратих и на г-н Стефан Софиянски (също преди балотажа, но за кметските избори на София - 2003г.) Поради тяхната ангажираност, те едва ли са го прочели, но резултатите и за двамата, за техните партии и за дясното пространство в последствие са повече от очевидни...

Не претендирам за голяма прозорливост и кой знае за какви дарби и способности, защото всичко което имаме идва от Бога и не е плод само на нашите лични усилия, умения и стремежи, но все пак, ако имате време да го прочетете (понеже е малко длъжко), може пък и да Ви е от полза и да го имате предвид, ако сметнете за необходимо...

Последната част от есето дава една по-различна гледн точка при разтълкуването на прословутата фраза на Царя за "800-те дни", а сега респективно - "700 дни" на Бойко Борисов.

Публикувам го във вида, в който съм го написал по онова време за г-н Стоянов (а в скобите - съответно за г-н Софиянски) макар, че сега бих променил някои неща, но и така се разбира за какво става въпрос...

“Има ли почва” за Божията Премъдрост у нас Българите?

(Размисли на все още необезверения и оптимиста... в "страстната седмица" преди изборите) )

Понеже претендираме, че поне 80-85 % от българите сме християни и то “православни”, редно е в такива съдбовни моменти, каквито несъмнено са и изборите за Президент на Р. България (както и за нов парламент, за кметове и общински съветници и т. н.), да се обърнем към нашия Небесен Баща – Бог, за съвет и водене, чрез молитва и четене на Неговото Слово, изразено в свещената за всеки един християнин “книга на книгите”- Библията. Там не случайно е написано: “Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска получава; който търси намира и на тогова, който хлопа, ще се отвори” (Мат.7:7-8) Въпросът обаче е дали искаме, дали търсим и дали хлопаме??? Защото да иска, да търси и да хлопа е отговорност на всеки християнин - дори Бог не може да свърши това вместо нас, ако ние нямаме желание. Това също така е отговорност и на всеки искрено вярващ човек, а не само на християнина. Този цитат не е патент само на Библията. Подобни цитати могат да бъдат открити във всички свещени писания на основните религии по целия свят. Доказано е, че в около 80 % от съдържанието, свещените текстове си приличат, което потвърждава хипотезата за единния им първоизточник – Бог, без значение как той е наречен. Останалите 20 % различия, на които се дължат враждите, разделенията, конфликтите и войните, повечето от които на религиозна основа, се изразяват в конкретните догми, ритуали, практики и традиции.

Аз ще изразя не просто своето мнение, своята гледна точка, а ще се опитам да размишлявам на тема избори като християнин, от гледната точка най-вече на Библията.

Ще започна с един от любимите си цитати в нея: “Никой от властниците (имайте предвид - управници, фарисеи, книжници и първосвещеници) на тоя век не я е познал - Божията Премъдрост - защото ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата” (І Коринт. 2:8). Това са думи, които са казани по време след разпятието на Исус Христос (Месията), но те в пълна сила са валидни и днес.

Еврейският народ в продължение на 2000г., е подготвян за този момент – идването на Месията. Въпросът е, че когато той идва, те не го разпознават. Сега е лесно (а за някои дори и сега не лесно) да приемем, че Исус е Месията, но не така са стояли нещата, когато той е бил жив. За евреите Исус не е Месията и те все още продължават да очакват идването на Спасителя. Исус е наречен от самите еврейски лидери – законниците, старейшините, фарисеите, народните първенци, книжниците и първосвещениците еретик и богохулник (Мат. 9:8), защото сам се нарича Божи Син (Мат. 27:43), не спазва съботата (Лука 5:18), яде и пие с бирниците и грешниците (Мат. 9:11), прощава грехове (Мат. 9:2), гони зли духове (Мат. 9:34), идва да разруши закона (Мат. 5:17) и какво ли още не... По този начин самите еврейски лидери всъщност се превръщат в “препъни камъка”, който пречи Исус-Месията да бъде разпознат, приет и последван от еврейския народ. Очите на лидерите не са могли да видят истинската същност на Исус; техните уши не са искали да чуят Божието Слово, което идва от устата на Исус, защото са се страхували да не загубят влиянието и позициите, които имат, поради нарастващото влияние на Исус...Техният егоизъм, арогантност и коравосърдечие им попречват да бъде реализирана Божията воля и Исус да изпълни своята мисия.

Ако се пренесем в днешно време, 2000 г. след Христа и запитаме сегашните “законници, старейшини, фарисеи, народни първенци, книжници и първосвещеници”, навярно малцина от тях ще могат да отговорят на въпроса, каква е мисията на християнството. Защо се бием в гърдите, че сме “православни християни”, след като Исус не е бил българин и не е нарекъл себе си “православен”? Защо има над 1000, че може би и повече християнски деноминации, когато Библията е една? Защо Месията трябва да идва отново, ако успешно е изпълнил мисията си? Защо.....? Защо....? Защо? Могат да бъдат зададени много подобни въпроси, но едва ли ще има смислен отговор от Божията гледна точка, а не от тясно-религиозната и партийната гледната точка на религиозните лидери, управниците, политиците, социолозите, политолозите, журналистите и т.н. Божията гледна точка може да бъде разбрана само от човек, който е достатъчно смирен, за да се постави в “обект-позиция” спрямо Бог - нашия Небесен Баща - и да желае поне мъничко да почувства Божието сърце и да разбере Неговата воля. (Самият Исус е пример за това – “Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.” (Мат. 26:39) Божията воля е да бъдат спасени всички хора – и християни, и мюсюлмани, и евреи, и будисти, и бахаи......, та дори и атеистите, защото всички сме Негови деца, а един Истински Родител никога не би изоставил и едно от своите деца да страда. Божията воля е да бъде изградено Небесното царство (сиреч идеалния свят) като във физическия, така и в духовния свят - “Да бъде Твоята воля, както на Небето, така и на Земята.” (Лука 11:2)

Братя и сестри, колцина от досега управляващите в най-новата история на България искаха наистина да изградят “Рая на Земята” за всички, преди да мислят за “своя собствен Рай”? Корупцията, мизерията, бедността, болестите, конфликтите, войните не са причината, а следствието. Всички те са симптоми на нещо много по-съществено, което обаче е невидимо за очите и това всъщност е отделянето ни от Бог. Това е причината, а всичко останало е последица от отчуждението ни от нашия Първоизточник на любовта, мира, доброто и хармонията. Понеже тази отчужденост най-силно се проявява и най-лесно се забелязва в икономиката – крайно богато малцинство и крайно бедно мнозинство, както у нас, така и в целия свят, това дава основание на Маркс преди време да заключи, че причината за човешкото страдание, нещастие и отчужденост е икономическа и се корени в частната собственост. Световният (пък и нашият) комунистически-социалистически опит показва, че това не е така. Тръгвайки от една грешна хипотеза – че Бог НЕ съществува – колкото и хубава теория да бъде изградена, то тя ще се провали рано или късно, защото в основното си допускане тя е погрешна. Животът, практиката доказват верността на това заключение.

Замисляли ли сте се откъде всъщност идва идеята за “лявото” и “дясното” в политическата терминология? В Библията можем да намерим отговор на този въпрос:

Разбойникът, разпнат от ляво на Исус отхвърля Месията (а това е все едно да отхвърли Бог, защото Исус е Божият син), а този от дясно го приема и защитава. Ето защо “лявото” се свързва с комунизма, който отрича съществуването на Бог, а “дясното” – със западната християн-демокрация, която базира своята държавна система и управление на принципите на християнската етика и морал. Разликата между бившия комунистически-социалистически блок и “западните” страни (в това число САЩ, Япония, Ю. Корея и т.н.) е очевидна и с просто око. Не че в тъй наречената “западна демокрация” всичко е идеално и че там нямат никакви проблеми, но поне в основата нещата се базират на вярата в Бог. САЩ е уникална страна в това отношение – при встъпване в длъжност, президентът се заклева в Библията; в Конгреса има молитвена стая, където депутатите се молят преди вземане на важни държавнически решения; няма друга страна в света, която дори на банкнотите си да е написала:”В Бог се уповаваме!” Подобна е картината и в Ю.Корея, която започва да се християнизира преди малко повече от 100 г. – там сега, рано всяка сутрин преди започване на заседанията на Парламента се провежда сутрешна молитвена служба, водена от духовно лице, на която присъстват депутатите-християни...(Примери могат да се дадат много в това отношение).

Събитията от 11 септември обаче ни показаха, че когато тази вяра се забрави и когато се отиде към краен егоизъм, индивидуализъм и материализъм, дори такава супер сила като САЩ не я очаква нищо добро. И това не се отнася само за САЩ. Не я очаква нищо добро всяка страна, всяка нация, която се отвърне от Бог!

След 45 г. опит да се построи Комунизма/Социализма, т.е. едно Безбожно общество, съвсем естествено е, колкото и да не ни се иска, да има период на изплащане (т.е. на страдание, в който да платим за личните и колективни грехове – наши и на нашите предци). Библията постоянно ни учи на този принцип от историята на възстановяването. Пример в това отношение е Аврам – поради допускане на грешка при пренасянето на първата жертва, всички негови потомци трябва да страдат 400 г. като роби в Египет.

Вече 12 г. се лутаме по пътя на “демокрацията” и трудностите, които изпитваме са естествен резултат от начина на живот от най-близкото ни минало – това е цената, която всеки един от нас трябва да плати за 45-те години на отричане от Бог като държавна политика. Всеки един от нас е носител (волю или неволю) на този колективен (т.е. като нация) грях. Отличен пример в това отношение е, че заради греха на еврейските лидери, които не разпознават и в крайна сметка се стига до разпъването на Месията, този грях се предава на целия Еврейски народ - “Избраната нация”. Не е трябвало да минат повече от 70 г. от разпятието на Исус, за да бъде тази държава разрушена, а еврейският народ - разпръснат по целия свят. До преди само 50 години евреите са нямали своя държава и е трябвало да дадат 6 мил. жертви по времето на ВСВ – и всичко това заради най-големия грях, който те извършват като нация в историята на Човечеството – убийството на Месията.

В България Комунизмът/Социализмът бе политика на държавно ниво и всеки един от нас е отговорен както за своите действия или бездействие, а така също и на своите предци. Как да се очаква, че когато човек е роден и израснал в такава среда на тотална безбожност и тоталитаризъм, може да нарече себе си “истински демократ”, а още повече да действа като такъв? Тези 12 г. на преход ни дадоха достатъчно примери – и сред уж “реформираната” комунистическа партия има достатъчно много стари и нови богаташи (които съвсем естествено станаха от пролетарии - богати частни собственици) както и сред тези, които нарекоха себе си “демократи” и започнаха стремглаво да осъществяват “прехода” към едно по-нормално, но само за малцина “демократи” общество. И “червени” и “сини” (т.е. и “леви” и “десни”), независимо от високопарните си обещания, когато се доберяха до властта безчинстваха и се облагодетелстваха безогледно, за сметка на наивната “електорална маса”. Питам, кой източи банките? Кой разграби държавната собственост и как бе осъществена приватизацията? Кои са сегашните собственици и по какъв начин те са се сдобили с парите за това? Как през митниците минават далавери за милиони левове от мита, акцизи и ДДС? Ами групировките...? и т.н. и.т.н. Въпроси много, примери много, хората знаят имената, а осъдени....няма или почти няма. Просто виновни няма. Всички сме като “света вода ненапита” или както е казал народът – “ни лук ял, ни лук мирисал”. Да, ама не, защото народът е казал и нещо друго – “който копае гроб другиму, сам пада в него”. Няма отърваване от Божията справедливост. Който нарушава Божиите принципи и закони, дори и на свобода, рано или късно получава възмездие за своите деяния. Кражбата на пари и собственост, особено от хора с публична мисия са едни от най-големите грехове и заедно с убийството, прелюбодейството и др., независимо дали са разкрити или не, са като бомба със закъснител, която така или иначе ще избухне в ръцете на тези, които са ги извършили. Лошото е, че и потомците на такива хора са обременени от греховете на своите “добри и грижовни” (поне така пише в некролозите на всички) предци.

Кой от “червените” и “сините” застана пред Бог, за да се разкае за допуснатите грешки, независимо, че той лично може и да не ги е направил; сам да поеме отговорност за това и да му поиска прошка? Кой управник направи това и пред народа си и го призова за покаяние на национално ниво? Кой от всички лидери досега плака за този изстрадал и омерзен от политиканстване народ? Кой пости и се моли на Бог да му даде сили да изпълни публичната си мисия по най-достойния и добър за България начин? Кой работи след това, инвестирайки 100% от себе си за изпълнението на своите обещания, добри цели и намерения, свързани не с личното благоденствие и просперитет, а благоденствието и просперитета на Българския народ – без значение на етническа или религиозна принадлежност? Кой?...

Господин настоящ президент (г-н Софиянски), ако искате наистина да бъдете и първият новоизбран президент за 21 век, Вие, като “Баща на нацията”, трябва да направите тази много трудна, но изключително необходима за бъдещето на България крачка – публично да се разкаете от името на цялата нация за грешките, допуснати през 12 години демократичен преход, та дори и за 45 години Комунизъм/Социализъм – заради колективния грях и колективната вина на всички българи. Вие трябва да направите това, ако искате целият добър духовен свят да се мобилизира и да Ви/Ни помогне в този труден момент.

На 17 юни тази година (2001г.) стана истинско чудо. Едно новосформирано политическо движение, без структури и ясен електорат успя да вземе властта в България, като имаше за подготовка само 1 месец и трябваше да се пребори с цялата финансова и медийна мощ на управляващите и бившите комунисти. Как това стана възможно? Ами много просто – защото “изстрадалият електорат” видя в Царя едва ли не “Спасителя”, които с магическа пръчка се предполагаше да ни извади от кризата, без ние самите да правим много, много усилия. Да, ама не, защото чудесата не стават по такъв начин. Всъщност Царят съвсем не е Месията, който християните очакват с трепет от 2000 години. Г-н Симеон Сакскобургготски е един честен, почтен, морален, сериозен, отговорен, с добро потекло и силно вярващ в Бога човек, чиято искрена мотивация е да помогне на България в този критичен момент. Това естествено излъчване даде основание на много българи да му повярват, след като не останаха вече неомаскарени политици у нас и да гласуват за оглавеното от него Национално движение “Симеон II”.

Както обаче е казал народът - “Всяко чудо за три дни”. Само 100 дни след началото на управлението на новото правителство, изборната еуфория отмина и болшинството от хората са отново разочаровани, обезверени и отчаяни, притиснати от недоимъка и борбата за насъщния (сиреч от проблемите на битието), или както е казал поетът : “От нийде взорът надежда не види...” Опозицията с трепет следеше отстрани всеки грешен ход и гаф на новите политици и министри и злорадо им се присмиваше, потърквайки ръце в очакване на техния скорошен провал.

(Това бе само една малка част от анализите на журналистите по темата...)

Кажете ми, как в една такава нихилистична обстановка този “мъченик” народа да повярва на поредните популистки обещания, след като до сега постоянно са го лъгали, тъпкали, използвали, предавали... Няма я истинската политика, няма ги истинските политици, няма ги истинските лидери, които да са пример за подражание, да олицетворяват единство межди думи и дела и животът им да е посветен на този отруден, но славен народ.

Царят също обеща много неща... Но той не обеща видима промяна само за 100 дни – та това е абсурдно, като се има предвид, че проблемите са от години. Дори и прословутите 800 дни са малко време за това. Много хора казват с насмешка, че и дори сам Бог да слезе на Земята, не може да ни оправи за това време. Да, ама може!!! Всичко обаче зависи от нашата вяра, любов и покорство пред Него.

Ще завърша с една много поучителна история от Библията – тази за Неемия. Когато той разбира за окаяното положение на Божия свети град – Йерусалим – че стените са му разрушени, че хората са деморализирани, едва съществуват и са лесна плячка за всичките им врагове, че нямат защита, че градът е просто опустошен...Неемия заплаква (1) пред Бога. После пости (2), моли се (3) и изповядва пред Бога своите грехове и греховете на народа си (4). Той признава също и справедливостта на Божия съд над Йерусалим, казвайки: “Господи, Ти каза чрез устата на Мойсей, че ако се отвърнем от Теб, и Ти ще ни обърнеш гръб и ще ни накараш да се уплашим от нашите врагове, и ще ни разпръснеш между народите. Но Боже, Ти също каза, че ако се обърнем към тебе и потърсим Твоето лице и Те призовем, Ти ще ни чуеш и възстановиш и изградиш отново страната ни!” (Немия 1:1-11) В резултат на близкото общение на Неемия с Бога, стените на Йерусалим са възстановени само за 52 дни, нещо, което други преди него не са успели да направят и за 100 години!!! И не само това, но става и духовно съживление на народа. Докато извършват физическата работа, Неемия и неговите хора извършват и духовна работа. Израелтяните толкова се въодушевяват, че техните стени са възстановени и могат отново да живеят сигурно в Йерусалим, че се събират заедно да се поклонят на Господа. В храма, книжникът Езра изнася Закона Господен и го прочита на народа. Това е придружено с покаяние и плач пред Господа. Сърцата на хората се обръщат отново към Господа. (Неемия 8 и 9)

Ако и Вие г-н Президент (г-н Софиянски), направите същото, без съмнение ще бъдете успешен като Неемия! Това ще бъде успех и за България. Царят е на Ваша страна. А Той вече си е сложил “главата в торбата”, загърбвайки личното си благополучие и спокойствие, поемайки тази неблагодарна мисия на “спасител на нацията”. Ако постигнете единство с него, а също и с представителите на другите власти, това ще е вътрешното условие необходимо за успеха на така жадуваната от всички нас Промяна. Ако призовете хората към покаяние и обръщане към Бог, тогава Бог ще ни подаде ръка и с България ще стане чудо дори и за 800 дни.

Ако и Вие сте готов на подобна жертва и имате абсолютна решителност да извървите нелекия път на Божията воля спазвайки Небесните принципи и закони – България ще преуспее, а Вие ще бъдете удовлетворен в края на вашия втори (трети !!!) мандат.

Успех на балотажа!