„Този, който не може да си спомни миналото е обречен да го повтори.”
„Живите затварят очите на умрелите, а умрелите отварят очите на живите.”
След поредното жестокото убийство на студента Стоян Балтов се оказа, че спечелилата печална слава дискотека „Амнезия” била незаконно построена.... Е, хайде холан..., добро утро... Та трябваше ли да бъде затрит поредният млад човешки живот, за да си си свърши някой работата или най-малкото, някой да реагира – та две години откакто тя функционира, никой ли в Студентска община не видя какво става пред очите ни? Щели да я бутат, щели да проверяват всички заведения в студентския град, даже вече уволниха някой... За жалост, всеки път нещата се повтарят като в омагьосан, порочен кръг. Всичко е само кампанийно, да се покаже някаква мнима активност и отговорност, а целта е да се овладее общественото недоволство и след като се проточат нещата във времето, всичко да отиде в забвение до... следващия случай. Както е казал народът – „всяко чудо за три дни”, а аз бих добавил – и на „всеки три дена ново чудо.” Всичко става пред очите ни, които обаче просто или не искат, или не могат да видят очевидното, защото така ни е по-удобно, защото всички, в голяма или малка степен, сме навързани като „свински черва”. Та да не би тази дискотека да е единствения незаконен обект в „Студентския град”? Ами какво да кажем за другите столични общини? Такива незаконни обекти със сигурност има из цяла София, така е навсякъде в България, няма какво да се лъжем. Достатъчно е да огледаме около нас и ще се натъкнем на поредното беззаконие или далавера, които просто ще отминат ей-така, ако изобщо ни направят впечатление или ако ги забележим само ще си приказваме под суродинка, превръщайки ги в „обществена тайна”, която обаче никой няма да посмее да разбули, за да не си навлече неприятности от „местните велможи” или просто защото изобщо вече не ни пука какво става около нас и какво правят властимащите – те в общия случай си мислят, че са хванали „Бога за шлифера” и че всичко им е позволено, защото никой не може да ги побутне с пръст. Така или иначе, всичко ще им се размине, след като имат връзки и лобита навсякъде – парламент, министерски съвет, полиция, прокуратура, съдебна власт и прочие...
Някъде прочетох, че случаят с „Амнезия” много приличал на този с „Индиго”. Ами да, какво се промени след „Индиго” – нищо. Процеси, точещи се с години, смешни присъди, ако изобщо се стигне до такива, пълна безхаберност от страна на държавните институции да се решат наболелите проблеми, нехайство и от страна на обществото. Да не би родителите вече да знаят къде и с кого ходят по нощите децата им и кога се прибират или да са се притеснили, че почти навсякъде се продава алкохол и дрога безпроблемно? А какво стана след смъртта на двете момичета в центъра на София, след като сграда се срути отгоре им посред бял ден – някой да осъдиха или уволниха, колко собственици бяха глобени за нехайството им да поддържат собствеността си или колко такива сгради общината премахна или най-малко обезопаси като потенциално опасни? Да не споменаваме случаи като изгорелите във влака София-Кардам, децата от р.Лим и т.н и т.н.... Списъкът е неизчерпаем. Въпросът е какво ние направихме като граждани, като общество? Нещо променихме ли в себе си и около нас? Поучихме ли се, станахме ли по-добри? За да не остане напразно пролята кръвта на толкова много невинни жертви.
Само един пример: Вземаме една произволна Община, едно произволно населено място – примерно гр. Първомай. Не е нужно да търсите много, за да попаднете на нещо от рода на това, за което говорим. От началото на миналата пролет, в самия център на града, само на 20 метра от сградата на ОбА и пред погледите на всички, на мястото на бившия „Универсален магазин” от близкото социалистическо минало, израства поредния „МОЛ”. Дотук добре. Няма нищо лошо в това, някой да строи и да инвестира, въпросът е всичко да се прави според законите и правилата. Въпросът ми към компетентните органи обаче е: Може ли един масивен строителен обект да се срине из основи, да се построи изцяло нова сграда и това да се води „основен ремонт, пристрояване и надстрояване на съществуващ универсален магазин...”? (вижте снимките).
По стечение на обстоятелствата, от същата тази община по повод питане за мой наследствен имот ми обясняваха, че при основен ремонт дори една стена не мога да бутна... Е, веднага става ясно, за какво иде реч. Или някой ще каже - ами като си глупав да питаш, какво очакваш.
Въпросът ми разбира се е риторичен, а отговорът естествено е „ДА, може”, стига кметът на града и бившия председател на ОбС да са в управата или член-кооператори на кооперацията-инвеститор – ВК „Съгласие”. Със сигурност законът е нарушен или най- малкото заобиколен, сиреч намерена е врата за това как всичко „да мине метър”. Не очаквам нито ДНСК, нито който и да било да се самосезира - вече имам поглед как се решават възникналите проблеми от подобен род на местно и национално ниво. Законът е ЗА-КОН, а не ЗА-ЛЪВ. Та нали политици, подобни на „местните властимащи” са ги приемали тези закони и те най добре знаят вратите, които са оставени, за да бъдат заобиколени всички препятствия и как това да се направи уж „законно”. Най-приляга в случая българската поговорка – „Кучето си лае, керванът сивърви.” Ще кажете „нищо ново под слънцето” и че това, в сравнение с нещата, които се вършат на национално ниво, е просто като „бял кахър”. Така е, но ако само за момент си представим, че един от тези двамата „местни велможи”, по някакво стечение на обстоятелствата стане депутат, дали далаверите и корупцията ще им бъдат чужди понятия или ще придобият още по-големи размери в тяхно лице... и тогава кахърите от „бели” да станат „черни”? След като сега, такива като тях се чувстват безнаказани, какво ще им попречи на по-високото ниво да бъдат още по-безскрупулни и НЕДОСЕГАЕМИ? Всеки сам може да прецени, какви хора ни управляват и защо сме на това „дередже” като държава.
Иначе много ни боли и не ни е приятно от ЕС да ни критикуват за престъпността, корупцията и безнаказаността, но не ни остава нищо друго освен да се сърдим на самите себе си, ако такива хора ни управляват – всеки народ си заслужава управниците и съдбата.
Излиза обаче, че въобще не се учим нито от собствените, нито от чуждите грешки. И умрелите (моля за извинение пред тях и близките им) не само че не ни отварят очите (така както го е казал народът преди време в народната мъдрост, цитирана по-горе) ами това, което им остава е само да се въртят в гробовете, безсилни да направят каквото и да било, за да се осъзнаем, поучим и променим - за нашето добро и за доброто на бъдните поколения, ... за да не се окаже, че са си отишли мърцина от този свят.
Съжаляваме, виновни сме, разкайваме се, простете ни.... не, не, това не са думи, които политиците могат да изрекат. В техния речник няма такива понятия. В същоност трябва да ги изречем всички ние, гражданите, защото ние сме отговорни за това, което сме и за това, което става около нас. Виновни сме всички, без изключение..., за това че сме приспали удобно съвестта си, прехвърляйки винаги вината на другите, вместо да я потърсим у себе си. Време е да се стреснем и осъзнаем, да излезем от вековната дрямка, обхванала съзнанието ни и да се преборим с амнезията, егоизма, материализма, арогантността, лицемерието, безотговорността, индивидуализма и прочие..., все неща, които убиват човешкото в нас. Защото всички имаме нужда от пречистване и покаяние, ако искаме нещо да се промени. Само една “тиха революция” в съзнанието, единствено може да доведе до някаква реална промяна в живота ни – не само външна, видима промяна, но по-скоро вътрешна промяна – промяна в сърцата и душите на хората, без която каквото и друго да постигнем, няма да е от съществено значение. Докато човек не се промени вътрешно, все едно нищо не се е променило реално.
Трябваше да мине само една година от местните избори в Община Първомай, за да започнат борбите за избор на нов председател на Общинския съвет. В първите материали, с които започнах своя блог, обявих два конкурса на местно ниво, желаейки да провокирам обществен дебат по тази тема - за политическата ПРОСТИТУЦИЯ и ПОРНОГРАФИЯ, като начин на мислене и поведение в живота ни по времето на ПРЕХОДА към ДЕМОКРАЦИЯ, но за жалост това остана само като "глас в пустиня"... (от първите материали в блога, може да разберете защо...)
