(продължение от брой 47 /15.12.2007 г./ на в-к “Първомайски свят”)
б.а. - Материалът бе подаден на ръка в редакцията на вестник "Първомайски свят" на 20.12.2007г., като само повдигнатото в червен цвят бе публикувано във вестника... (бр. 48 от 22.12.2007 г.)
Местна инициативна група - “Кауза-БГ” е неформално и засега виртуално сдружение с идеална цел в обществена полза на “местни индивиди”, които все още не са забягнали в чужбина да търсят щастие и препитание и напук на всичко – цинизма, фалша, лъжата, лицемерието, корупцията, демагогията и какво ли още не – са все още тук, в България – за добро или за лошо. Нашата скромна цел е да стимулираме мисленето и общуването между съгражданите ни, останали за сега в града, но най-вече сред младите хора, защото те са “бъдещето на нацията” - поне така казват в своите патетични обръщения по различни поводи “обиграните политици”, които обаче се интересуват най-вече за собственото си бъдеще и благополучие, но не и за това на своите съграждани или сънародници. Изхождайки от виждането “да мислим глобално, а да действаме локално”, нашата втора цел е да предизвикаме една “тиха революция” в съзнанието, която единствено може да доведе до някаква реална промяна в живота около нас – не само външна, видима промяна, но по-скоро вътрешна промяна – промяна в сърцата и душите на хората, без която каквото и друго да постигнем, няма да е от съществено значение. Докато човек не се промени вътрешно, все едно нищо не се е променило реално…
В какво се е изразява промяната през последните 18-19 години на преход от тоталитаризъм към демокрация??? Откъде идваме, къде сме в момента и накъде отиваме или искаме да отидем??? Какво харесвам или не харесвам у днешните политици? Защо гласувам или не гласувам и какво би ме накарало да гласувам??? Защо искам да напусна България или какво ме задържа тук все още…. Тези и много други подобни въпроси могат да бъдат разгледани и върху които може да се разсъждава по втората задача от обявения конкурс…
Краят на годината е! Наближава светъл празник… Време и за пожелания, и за приготовления, и за равносметка, но по нашенски е най-вече време за софри и мохабети… “Празничната треска и еуфория” вече почти ни е обхванала, а някои дори цяла година не ги е напускала…
Преди да тръгнем накъдето и да било през Новата 2008 година, нека поне за малко да се замислим за морала, ценностите и идеалите… в политиката, в бизнеса, в живота…, тоест за всичко което е около нас и в нас самите…, с което сме свикнали и срещу което се борим…, което обичаме и което мразим…, с което сме приспали удобно съвестта си, но и което се опитва да ни разтърси здраво, за да ни извади от вековната дрямка, обхванала съзнанието ни… Защото имаме нужда от пречистване, покаяние и промяна.
В дните до Коледа ви предлагам за размисъл и медитация думите на един известен комик от “страната на мечтите и невероятните възможности”, ако ви остане време за това, разбира се.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!
Джорж Карлин* - За нещата от живота…
(по материали от чуждия печат)
Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин – известният груб и устат американски комик от 70-те и 80-те години – написал:
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космически ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и на трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни , успокояват ни , убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”…
Запомнете, отделяйте повече време на тези които обичате, защото те не са до вас завинаги.
Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека да себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете, казвайте “обичам те” на любимите си хора, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да оправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Запомнете, дръжте се за ръцете и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, намерете време да си споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
* Джордж Карлин е водещ американски актьор и комик. Роден е в Ню Йорк на 12 май 1937 ггодина. Започва кариерата си 19-годишен в различни радиостанции в Бостън. Снима се в различни хитови филми сред които “Принцът на приливите” и “Догма”. Три пъти е номиниран за наградата “Еми”, а три негови албума са удостоени с “Грами”Критиката горещо хвали двете му книги, първата от които “Brain Dropping” (“Разпадащ се мозък”) 18 месеца се задържа в класацията на бестселърите. Аплодиран участник е в най-популярните шоу-програми на различни телевизионни водещи. И до днес инася по около 150 актьорско представления годишно из цяла Америка.
Дали е така или не, всеки сам за себе си може да прецени. Факт е че много неща ни мъчат, тревожат и притесняват. И може би с право. Но понеже наближава Коледа, нека отворим Светото писание - Библията, книгата на книгите и да потърсим отговор и вдъхновение в думите на Исус, чието Рождество ще отбележим съвсем скоро:
“И тъй, не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците); понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” (Матей 6:31-33)
Ако наистина два милиарда християни живеят днес по света според думите на Исус и работят усърдно, за да изградят Небесното царство – сиреч едно по-добро, мирно, свободно, хуманно, справедливо и благоденстващо общество, нима плодовете, които жънем в настоящето биха били тези???
Весела Коледа и щастлива Нова година 2008!
