Дела и Документи...

Хронология на събитията от проверките в ДСП - Първомай
(подкрепени с документи)

За рубриката "Лична позиция" на вестник "Първомайски свят"

На 5 Март (сряда) 2008г., в 18:28 часа подадох в редакцията на в-к "Първомайски свят" чрез "Skype" по-долу приложения текст, който така и не е публикуван досега в нито един от четирите последователни броя на вестника издадени към днешна дата - 31.03.2008г. (понеделник)... Изводите всеки сам може да си ги направи...


По повод публикацията на г-н Кръстьо Кръстев - „Социалният патронаж се разраства” от бр.55 (23.02.2008 г.) на вестник „Първомайски свят”, бих искал да направя следния коментар (за рубриката „Лична позиция”), който съм озаглавил:

Социалният патронаж се разраства,
но проблемите в това звено на ОбА остават...

„Фактите не престават да съществуват,
поради това, че се пренебрегват”

Преди време в отворено писмо до общинските съветници на община Първомай, което така и не излезe на страниците на вестник „ПС”, но което им бе раздадено на ръка, разказах една история за това как се променя структурата на ОбА, за да се намери работа на „подходящия човек” и как се провеждат конкурсите в „реформираната” ни родна администрация... (който желае може да го прочете на интернет страницата: http://causa-bg.blogspot.com). Тогава споменах, че за добро или за лошо около половин година работих в ОбА Първомай на длъжност Старши експерт „Социални дейности” и че за „чудесиите” в това звено на общинската дейност смятам да разкажа някой друг път, при подходящи условия... И тези условия се появиха, но сега не смятам да се впускам в подробности (но ако е необходимо и това ще направя), а само искам да ви разкажа историята на едно потърпевшо семейство...

Повод ми даде гореупоменатата публикация и случайната среща с едно възрастно семейство от кв. Дебър,

което за известно време е ползвало услугата – Домашен социален патронаж - Първомай (ДСП) и което е било „ужилено” от служителите на това звено, плащайки два пъти храната си за месец октомври 2007 г. с парите, които са били предвидени за закупуване на въглища за зимата... (сиреч за отопление)

Ето и тяхната история... (прикаченият файл е жалбата им до Районна прокуратура – Първомай),

която е доста показателна за практиката в ДСП-Пътвомай, където с години парите се събират от санитарката и шофьора на автомобила, а не от касиер-домакина – Веселина Папазова, която е била длъжна да прави това...

Вече почти година и половина това звено е без непосредствен ръководител, назначен по надлежния ред – с конкурс, понеже длъжността, според структурата на ОбА, е държавен служител и се изисква такава процедура – а местото се е заемало временно до провеждане на конкурс. Така беше и в моя случай, така е и в момента, като интересното е, че през м. юли 2007 г. формално такъв конкурс бе проведен, като единственият допуснат или който се е явил (не съм сигурен точно), независимо че е работил почти година тази работа през 2006 г., не могъл да издържи изпита??? Ако желаете, мога да ви обясня защо се е получил този интересен парадокс..., но друг път, за да не отегчавам читателите, пък и те може би се досещат за какво и за кого става въпрос...

Така че, г-н Кръстев, когато пишете по тази (пък и която и да е друга) тема, не вземайте предвид само кметската гледна точка, а поразпитайте малко и тези, които имат преки наблюдения и са запознати по-добре с тази дейност от кмета, а също е добре и да потърсите хора, като семейство Кацарови от Дебър, защото такива като тях са много, но предпочитат да си траят и нямат куража да си търсят правата, а също за това се изискват средства и за адвокати, и за дела, които пенсионерите нямат в излишък. Вече пети месец това семейство се надява да му върнат парите – и за храната, и за адвоката... Така че г-н Папазов, по-добре им съдействайте това да се случи, за да не се стига до нови проверки от по-висшестоящи инстанции.

А на общинските съветници, и по-специално на двете постоянни комисии – по „Финанси, бюджет и стопански дейности”, и „Здравеопазване и социални дейности”, препоръчвам да прегледат докладите и да проверят как са изпълнени препоръките на двете държавни агенции – Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за държавна финансова инспекция, които съм сезирал през 2007г., поради нежеланието на г-н кмета Ангел Папазов да се проведе вътрешна проверка в това звено. Тези агенции са потвърдили констатираните от мен множество нередности и са дали конкретни предписания и препоръки за подобряване на работата в ДСП-Първомай, което явно не се е случило, след като дори и след техните проверки има случай като този на семейство Кацарови... А уволнението на Тонка Златанова е само да се замажат очите и да се потули далеч по-сериозната ситуация с проблемите в ДСП-Първомай.

Иначе Социалният патронаж е хубаво и полезно нещо, когато се прави наистина с мисъл за възрастните хора, които са обекта на тази дейност, а не за да се уреждат роднини, на които, като се вижда, никой не може да държи сметка и да търси отговорност..., заради протекцията на властимащия в момента кмет.

(Докладната ми до кмета, както и писмата от АСП и АДФИ до мене след извършените проверки, можете да прочетете на интернет страницата на „Кауза-БГ” - Местна инициативна група от община Първомай, а именно - http://causa-bg.blogspot.com )

С уважение:
Бисер Бойчев

Честит 3-ти Март!

Честит национален празник, българи! Поздравяваме Ви с най-популярното стихотворение за този повод -

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

от Иван Вазов

Традиционното изкачване на връх Драгойна - 814 м.

(това е най-високият връх в община Първомай, където е открито Тракийско светилище -
за повече информация виж: http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org/web)

в навечерието на светлия национален празник -
"3-ти МАРТ" (02.03.2008 година)

Всички снимки от похода могат да бъдат разгледани на страницата:

http://picasaweb.google.com/causa.bg

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: “Търчете! Тамо са раите!”
И ордите тръгват с викове сърдити,
и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: “Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!”
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.
“Грабайте телата!” - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Мото на месец МАРТ...

"Фактите не престават да съществуват поради това, че се пренебрегват!"