(подкрепени с документи)
петък, 21 март 2008 г.
сряда, 5 март 2008 г.
За рубриката "Лична позиция" на вестник "Първомайски свят"
По повод публикацията на г-н Кръстьо Кръстев - „Социалният патронаж се разраства” от бр.55 (23.02.2008 г.) на вестник „Първомайски свят”, бих искал да направя следния коментар (за рубриката „Лична позиция”), който съм озаглавил:
Социалният патронаж се разраства,
но проблемите в това звено на ОбА остават...
поради това, че се пренебрегват”
Повод ми даде гореупоменатата публикация и случайната среща с едно възрастно семейство от кв. Дебър,
което за известно време е ползвало услугата – Домашен социален патронаж - Първомай (ДСП) и което е било „ужилено” от служителите на това звено, плащайки два пъти храната си за месец октомври 2007 г. с парите, които са били предвидени за закупуване на въглища за зимата... (сиреч за отопление)
Ето и тяхната история... (прикаченият файл е жалбата им до Районна прокуратура – Първомай),
която е доста показателна за практиката в ДСП-Пътвомай, където с години парите се събират от санитарката и шофьора на автомобила, а не от касиер-домакина – Веселина Папазова, която е била длъжна да прави това...
Вече почти година и половина това звено е без непосредствен ръководител, назначен по надлежния ред – с конкурс, понеже длъжността, според структурата на ОбА, е държавен служител и се изисква такава процедура – а местото се е заемало временно до провеждане на конкурс. Така беше и в моя случай, така е и в момента, като интересното е, че през м. юли 2007 г. формално такъв конкурс бе проведен, като единственият допуснат или който се е явил (не съм сигурен точно), независимо че е работил почти година тази работа през 2006 г., не могъл да издържи изпита??? Ако желаете, мога да ви обясня защо се е получил този интересен парадокс..., но друг път, за да не отегчавам читателите, пък и те може би се досещат за какво и за кого става въпрос...
Така че, г-н Кръстев, когато пишете по тази (пък и която и да е друга) тема, не вземайте предвид само кметската гледна точка, а поразпитайте малко и тези, които имат преки наблюдения и са запознати по-добре с тази дейност от кмета, а също е добре и да потърсите хора, като семейство Кацарови от Дебър, защото такива като тях са много, но предпочитат да си траят и нямат куража да си търсят правата, а също за това се изискват средства и за адвокати, и за дела, които пенсионерите нямат в излишък. Вече пети месец това семейство се надява да му върнат парите – и за храната, и за адвоката... Така че г-н Папазов, по-добре им съдействайте това да се случи, за да не се стига до нови проверки от по-висшестоящи инстанции.
А на общинските съветници, и по-специално на двете постоянни комисии – по „Финанси, бюджет и стопански дейности”, и „Здравеопазване и социални дейности”, препоръчвам да прегледат докладите и да проверят как са изпълнени препоръките на двете държавни агенции – Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за държавна финансова инспекция, които съм сезирал през 2007г., поради нежеланието на г-н кмета Ангел Папазов да се проведе вътрешна проверка в това звено. Тези агенции са потвърдили констатираните от мен множество нередности и са дали конкретни предписания и препоръки за подобряване на работата в ДСП-Първомай, което явно не се е случило, след като дори и след техните проверки има случай като този на семейство Кацарови... А уволнението на Тонка Златанова е само да се замажат очите и да се потули далеч по-сериозната ситуация с проблемите в ДСП-Първомай.
Иначе Социалният патронаж е хубаво и полезно нещо, когато се прави наистина с мисъл за възрастните хора, които са обекта на тази дейност, а не за да се уреждат роднини, на които, като се вижда, никой не може да държи сметка и да търси отговорност..., заради протекцията на властимащия в момента кмет.
(Докладната ми до кмета, както и писмата от АСП и АДФИ до мене след извършените проверки, можете да прочетете на интернет страницата на „Кауза-БГ” - Местна инициативна група от община Първомай, а именно - http://causa-bg.blogspot.com )
С уважение:
Бисер Бойчев
понеделник, 3 март 2008 г.
Честит 3-ти Март!
Честит национален празник, българи! Поздравяваме Ви с най-популярното стихотворение за този повод -
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
от Иван ВазовТрадиционното изкачване на връх Драгойна - 814 м.
(това е най-високият връх в община Първомай, където е открито Тракийско светилище -
за повече информация виж: http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org/web)
в навечерието на светлия национален празник -
"3-ти МАРТ" (02.03.2008 година)
Всички снимки от похода могат да бъдат разгледани на страницата:
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
и вика: “Търчете! Тамо са раите!”
И ордите тръгват с викове сърдити,
и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: “Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!”
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
“Грабайте телата!” - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!