"Кауза-БГ" - Местна Инициативна Група от община Първомай

В деня за размисъл - "800-те дни" на Царя, а сега и "700-те дни" на Бойко Борисов - мит или реалност?

2009-07-04T06:23:00.020+03:00

Сигурен съм, че реакцията на болшинството хора ще бъде: "Да, да (двойно положително отрицание) - то дори самият Бог да слезе на Земята, не може да ни оправи за това време. Видяхме Царя какво направи за 8 години, а сега е ред и на Бойко да се провали. Стига с тия глупости!"

Но както казваше един популярен от близкото минало журналист - ДА, ДА ама НЕ!

За този случай аз обаче ще го перифразирам, но в обратен ред - НЕ, НЕ, ама ДА!

Всичко обаче зависи от нашата вяра, любов и покорство пред Него - Нашия Небесен Баща, сиреч БОГ!

Предварително искам да кажа, че това не е реклама нито за ЦАРЯ, нито за Бойко Борисов, а просто вопъл да укротим страстите и поне за малко да се замислим, както и да се помолим в "деня за размисъл", в края на "страстната седмица" преди изборите за народни представители.

Понеже претендираме, че поне 80-85 % от българите сме християни и то “православни”, редно е в такива съдбоносни моменти, каквито несъмнено са и изборите за нов парламент, да се обърнем към свещената за всеки един християнин “книга на книгите”- Библията. Там не случайно е написано: “Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска получава; който търси намира и на тогова, който хлопа, ще се отвори” (Мат.7:7-8) Въпросът обаче е дали искаме, дали търсим и дали хлопаме??? Защото да иска, да търси и да хлопа е отговорност на всеки християнин - дори Бог не може да свърши това вместо нас, ако ние нямаме желание.

Това, което следва е откъс от книгата на ЧЪК СМИТ - "КАК ДА СЕ МОЛИМ"

Историята на Неемия дава отговор на заглавието.

СИЛА В МОЛИТВАТА

Силата на вярващия е винаги зависима от вярата му в Бога! Исус каза: ”Без Мене, Вие нищо не можете да направите!” (Йоан15:5) За съжаление не винаги вярвам в това. В същност изглежда, че често вярвам точно в обратното. Упорито настоявам, че все нещо добро мога да направя, независимо от Исус. Винаги търся в себе си някакво добро качество, нещо в моя характер заради което БОГ може да ме обича – защото изглежда, че съм непоправим праведник в собствените си очи. “Добре, Боже, ще направя това нещо. Няма защо да ми помагаш този път.” И после, когато напълно се проваля, Исус ми напомня: “Без мене не можеш нищо добро да направиш!”

Изпитвал съм истината на това твърдение многократно в живота си. Извън Христа нищо не мога да направя. Действително съм слаб и безпомощен.

От друга страна, открил съм и една друга красива истина, която Павел също бе открил: “Всичко мога чрез Исуса Христа, който ме укрепява.” (Фил. 4:13) Извън него аз съм напълно безпомощен и нямам никаква сила. Чрез Христа имам сила да посрещна всяко положение и да преодолея каквато и да е мъчнотия. В себе си съм слаб, но в него съм силен.

Някои хора са силни по природа. Те се осланят на собствените си способности и се наслаждават на своята независимост и сила. Обаче, колкото и силен да си мисли някой, че е, ще дойде ден, когато той ще изчерпи собствените си възможности и на края ще признае: “Не мога да го направя! Не мога да продължа!”

Когато човекът, който се научил да разчита само на себе си, дойде до този ден на равносметка, това е един трагичен и катастрофален ден. Но за човека, който се е научил да се уповава на Бога, този ден не е по-различен от всеки друг, защото той се е научил да предоставя всеки ден на Бога. Самонадеяният, своеволният и самоиздигналият се човек в края на краищата ще падне! Но човекът, който се е научил да черпи силата си от Бога, никога няма да пропадне. Гледам ли на себе си и на собствените си възможности, трябва да призная човешката си ограниченост. Но ако се уповавам на Бога и неговите възможности, неограничените му средства са на мое разположение.

Никога не мога да попадна в положение, с което Бог и аз да не можем да се справим. Не съществува пречка, толкова голяма, която Бог и аз да не може да преодолеем! Не съществува враг, толкова силен, който Бог и аз да не можем да победим. Бог и аз представляваме мнозинство всред каквото и да е множество! “Ако Бог е откъм мен, кой може да бъде против мен?” (Рим.8:31) Научете се да се обръщате към Бога за вашите средства и сила. Бог е нашият извор на сила, но молитвата е каналът, чрез който Бог ни дава силата си.

МОЛИТВА В ДЕЙСТВИЕ (Историята на Неемия)

Неемия беше човек на молитвата. Когато Анани и другите пътници се завърнаха от Йерусалим, Неемия ги разпита за своя любим град. Анани му разказа за окаяното положение на нещата в Йерусалим: “стените са разрушени, хората са деморализирани, едва съществуват. Лесна плячка са за всичките си врагове. Нямат защита. Градът е опустошен.”

Когато Неемия чу за състоянието на Йерусалим – Божият свети град – той заплака пред Бога (1). После Неемия пости (2), моли се (3) и изповяда пред Бога своите грехове (4) и греховете на народа (5). Той призна също справедливостта на Божия съд над Йерусалим (6) и каза: “Господи, Ти каза чрез устата на Мойсей, че ако се отвърнем от Теб и Ти ще ни обърнеш гръб, и ще ни накараш да се уплашим от нашите врагове, и ще ни разпръснеш между народите. Но Боже, Ти също каза, че ако се обърнем към Тебе и потърсим Твоето лице и Те призовем, Ти ще ни чуеш и ще възстановиш и изградиш отново страната ни!” (Неемия 1:1-11)

Бремето, което тегнеше на Неемиевото сърце беше да възстанови и изгради отново Йерусалим. Библията ни показва как Бог отвори вратите, така щото молитвата на Неемия да получи отговор.

Неемия беше виночерпеца на царя на Персия в Шушан (Суза). Тази влиятелна длъжност го поставяше в ежедневен контакт с царя. Един ден, когато поднасяше чашата на царя, царят го запита: “Неемия, защо изглеждаш толкова тъжен днес? Никога не съм те виждал така мрачен.”

Неемия отговори: “Току-що получих сведехия относно Йерусалим. Той е опустошен и народът е деморализиран. Как мога да бъда щастлив, когато градът, който обичам е така запустял.”

Царят каза: “Ккво би искал да направя?”

Неемия ни разказва: “Помолих се на небесния Бог и казах на царя...”

Когато царят попита: “Какво мога да направя за тебе?” Неемия се помоли: “Бързо, Боже, помогни! Какво трябва да кажа?” (Неемия 2:1-4)

Неемия се помоли първо (1) и след това пристъпи към действие (2). Това е правилния ред: Моли се и после действай. Ако винаги се молехме преди всяка постъпка, не е необходимо да се каже, че в много случаи бихме действали различно. Не бихме били така склонни да действаме прибързано или неподходящо. Библията обещава: “Във всички твои пътища призовавай Него и Той ще ръководи твоите пътеки.” (Притчи 3:6) Молитвата беше толкова важна част от живота на Неемия, че тя предхождаше всичките му действия.

На въпроса на царя Неемия отговори, че иска разрешение отново да изгради стените на Йерусалим. Царят удовлетвори искането на Неемия и го изпрати в Йерусалим с придружители.

Докато Неемия и неговите хора изграждаха отново стената, враговете им се събраха около тях и се опитаха да провалят израелтяните, като им се подиграваха и осмиваха строежа на стената.

Много често Сатана използва осмиването, за да ви обезкуражи в Божието дело. Той казва: “кой си въобразяваш, че си? Били Грейхъм? Тръгнал си да спасиш света ли?" Присмехът е едно от главните средства, което противникът употребява, за да осуети усилията ви за Бога. И това е едно мощно оръжие. Никой от нас не обича да бъде подиграван! Твърде често това средство действително успява да прекрати духовното служение на някои хора.

Неемия обаче постъпи правилно. Вместо сам да се опълчи срещу неприятеля и отговори на подигравката, той се помоли: “Господи, Ти ги чу! Погрижи се за тях! Премахни ги! Отведи ги в плен.” (Неемия 4:1-5) Не реагирайте на осмиването като отвърнете на удара с удар. Много по-добре е да възложите това на Бога и нека Той да бъде вашата защита. Бъдете сигурни, че Той ще ви укрепи.

Когато неприятелите разбраха, че не могат да осуетят изграждането на стената с осмиване, решиха да атакуват и да я сринат през нощта. Неемия чу за заговора и отговори: “Помолихме се на нашия Бог и поставихме денонощна стража против тях.” (Неемия 4:9)

Тези думи подчертават нещо много съществено. Молитвата не трябва никога да бъде извинение за бездействие или за безумно смело действие. Бог ви е дал здрав разум и Той очаква да го използвате. Ако сте заплашени от враг, помолете се първо – но след това вземете необходимите отбранителни мерки! Ако след молитвата последва действие, това не означава липса на вяра.

Бъдете практични. Ако помолите Бог да излекува слабото ви зрение, не захвърляйте очилата си преди очният лекар да е имал възможността да ви е прегледал отново и да каже, че сте излекувани. Молитвата не бива да води до безразсъдно или безгрижно отпущане! В същност, тя трябва да създаде подтик към действия във вас. Фактически, молитвата щр ви доведе много по-често до действия, отколкото до бездействие! Първо се помолете, след това пристъпете към действие!

Някои хора са много мързеливи и мислят, че Бог ще свърши всичката работа вместо тях. Попитайте ги за нещо и ще чуете следното извинение: “Предоставил съм това в ръцете на Бога!” Не, Бог очаква и вие също да действате!

Например ако се нуждаете от работа, искайте Бог да ви даде такава. След това идете и подайте молба на всички места, където можете. Тогава вярвайте, че Бог ще отвори братата на тази работа, която иска да имате. Не стойте бездейни и не казвайте: “Хаде, Боже, дай ми работа!” Когато сте гладни не правите така. Не се изтягате в леглото и не казвате: “Господи, ако искаш да ям днес, пусни ми храна в устата!” В това отношение не сте пасивни, следователно не трябва да бъдете пасивни и в другите области на вашия живот.

“И тъй, помолихме се на Бога” – казва Неемия – “и поставихме стража срещу неприятеля.” Израелтяните изграждаха стената с мистрия в едната ръка и с меч в другата. Врагът видя, че бяха въоръжени и подготвени, за това не ги атакува. Вместо това той замисли нови начини да разруши Йерусалим.

Като знаеше, че врагът се опитва да го отслаби, както и ръцете на неговите хора, Неемия се помоли: “Господи, укрепи мишците ми!” (Неемия 6:9) Неемия, човек на молитвата, в резултат нха това, беше и човек на действието и силата.

ЧОВЕК НА МОЛИТВАТА

Какво представлява човекът на молитвата? Първо – такъв човек се моли за всичко – както за дребни, така и за големи неща. Често не сме склонни да се молим за малките неща, защото се безпокоим да не занимаваме Бога с дреболии. Той е толкова зает с управлението на света, че не е необходимо да ми помага за незначителни неща в живота ми. Но Исус каза, че нашият небесен Баща знае за падащото на земята врабче, колко повече Той се интерисува от всяка наша нужда. (Лука 12:6-7)

Библията също ни казва: “За всяко нещо, с молитва и молба... изказвайте исканията си на Бога” (Фил. 4:6) Ако действително обичате някого, няма значение колко често ви се обажда и за какво ви се обажда – вие сте щастливи само да го чуете. Бог толкова много ви обича, че не обръща внимание на това колко дребна е вашата нужда. Радва се, че го търсите.

Исус каза: “Хората трябва винаги да се молят и да не отслабват в молитвата.” (Лука 18:1) Защо тогава толкова много хора, като са обезсърчени, никога не се молят? Чувам ги да казват: “Не знам какво ще правя, към кого да се обърна!” Те са напълно изнемощяли. Опознайте Божията благодат чрез молитвата. Научете се да предоставяте всяко положение на Бога, за да бъде животът ви укрепен от ръката Му.

В резултат на близкото общение на Неемия с Бога, стените на града бяха възстановени за 52 дни. Други се бяха опитали да възстановят същите тези стени на Йерусалим за повече от 100 години !!!

Не само това, но стана и духовно съживление на народа. Докато извършваха физическата работа, Неемия и неговите хора извършиха и духовна работа. Израелтяните толкова се въодушевиха, че техните стени бъха възстановени, и че можеха отново да живеят сигурно в Йерусалим, че се събраха заедно да се поклонят на Господа. В храма, Книжникът Езра изнесе закона Господен и го прочете на народа. Това беше придружено с покаяние и плач пред Господа. Сърцата на хората се обърнаха отново към Господа. (Неемия 8 и 9)

Човекът, който пребъдва в молитва и общение с Бога, може да постигне невероятни резултати!

Като се оглеждам днес наоколо, виждам, че живеем в един нуждаещ се свят. Нуждаем се от хора, които живеят в общение с Бога, които познават бойията сила и които желаят да бъде извършено божието дело. (Да бъде изпълнена Божията воля – изграждане на НЦ както на Небето така и на Земята!!!) Защо да не бъдете този човек на молитвата заради този беден и изгубен свят?

“Има ли почва” за Божията Премъдрост у нас Българите?

2009-07-02T05:27:00.003+03:00

(Отворено писмо до Мартин Димитров и всички дясно ориентирани политически лидери, както и до всички свободомислещи избиратели ... )

Есето, което е поместено по-долу, изпратих преди 8 години на г-н Петър Стоянов (преди балотажа за президентските избори – 2001г.), по-късно изпратих и на г-н Стефан Софиянски (също преди балотажа, но за кметските избори на София - 2003г.) Поради тяхната ангажираност, те едва ли са го прочели, но резултатите и за двамата, за техните партии и за дясното пространство в последствие са повече от очевидни...

Не претендирам за голяма прозорливост и кой знае за какви дарби и способности, защото всичко което имаме идва от Бога и не е плод само на нашите лични усилия, умения и стремежи, но все пак, ако имате време да го прочетете (понеже е малко длъжко), може пък и да Ви е от полза и да го имате предвид, ако сметнете за необходимо...

Последната част от есето дава една по-различна гледн точка при разтълкуването на прословутата фраза на Царя за "800-те дни", а сега респективно - "700 дни" на Бойко Борисов.

Публикувам го във вида, в който съм го написал по онова време за г-н Стоянов (а в скобите - съответно за г-н Софиянски) макар, че сега бих променил някои неща, но и така се разбира за какво става въпрос...

“Има ли почва” за Божията Премъдрост у нас Българите?

(Размисли на все още необезверения и оптимиста... в "страстната седмица" преди изборите) )

Понеже претендираме, че поне 80-85 % от българите сме християни и то “православни”, редно е в такива съдбовни моменти, каквито несъмнено са и изборите за Президент на Р. България (както и за нов парламент, за кметове и общински съветници и т. н.), да се обърнем към нашия Небесен Баща – Бог, за съвет и водене, чрез молитва и четене на Неговото Слово, изразено в свещената за всеки един християнин “книга на книгите”- Библията. Там не случайно е написано: “Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска получава; който търси намира и на тогова, който хлопа, ще се отвори” (Мат.7:7-8) Въпросът обаче е дали искаме, дали търсим и дали хлопаме??? Защото да иска, да търси и да хлопа е отговорност на всеки християнин - дори Бог не може да свърши това вместо нас, ако ние нямаме желание. Това също така е отговорност и на всеки искрено вярващ човек, а не само на християнина. Този цитат не е патент само на Библията. Подобни цитати могат да бъдат открити във всички свещени писания на основните религии по целия свят. Доказано е, че в около 80 % от съдържанието, свещените текстове си приличат, което потвърждава хипотезата за единния им първоизточник – Бог, без значение как той е наречен. Останалите 20 % различия, на които се дължат враждите, разделенията, конфликтите и войните, повечето от които на религиозна основа, се изразяват в конкретните догми, ритуали, практики и традиции.

Аз ще изразя не просто своето мнение, своята гледна точка, а ще се опитам да размишлявам на тема избори като християнин, от гледната точка най-вече на Библията.

Ще започна с един от любимите си цитати в нея: “Никой от властниците (имайте предвид - управници, фарисеи, книжници и първосвещеници) на тоя век не я е познал - Божията Премъдрост - защото ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата” (І Коринт. 2:8). Това са думи, които са казани по време след разпятието на Исус Христос (Месията), но те в пълна сила са валидни и днес.

Еврейският народ в продължение на 2000г., е подготвян за този момент – идването на Месията. Въпросът е, че когато той идва, те не го разпознават. Сега е лесно (а за някои дори и сега не лесно) да приемем, че Исус е Месията, но не така са стояли нещата, когато той е бил жив. За евреите Исус не е Месията и те все още продължават да очакват идването на Спасителя. Исус е наречен от самите еврейски лидери – законниците, старейшините, фарисеите, народните първенци, книжниците и първосвещениците еретик и богохулник (Мат. 9:8), защото сам се нарича Божи Син (Мат. 27:43), не спазва съботата (Лука 5:18), яде и пие с бирниците и грешниците (Мат. 9:11), прощава грехове (Мат. 9:2), гони зли духове (Мат. 9:34), идва да разруши закона (Мат. 5:17) и какво ли още не... По този начин самите еврейски лидери всъщност се превръщат в “препъни камъка”, който пречи Исус-Месията да бъде разпознат, приет и последван от еврейския народ. Очите на лидерите не са могли да видят истинската същност на Исус; техните уши не са искали да чуят Божието Слово, което идва от устата на Исус, защото са се страхували да не загубят влиянието и позициите, които имат, поради нарастващото влияние на Исус...Техният егоизъм, арогантност и коравосърдечие им попречват да бъде реализирана Божията воля и Исус да изпълни своята мисия.

Ако се пренесем в днешно време, 2000 г. след Христа и запитаме сегашните “законници, старейшини, фарисеи, народни първенци, книжници и първосвещеници”, навярно малцина от тях ще могат да отговорят на въпроса, каква е мисията на християнството. Защо се бием в гърдите, че сме “православни християни”, след като Исус не е бил българин и не е нарекъл себе си “православен”? Защо има над 1000, че може би и повече християнски деноминации, когато Библията е една? Защо Месията трябва да идва отново, ако успешно е изпълнил мисията си? Защо.....? Защо....? Защо? Могат да бъдат зададени много подобни въпроси, но едва ли ще има смислен отговор от Божията гледна точка, а не от тясно-религиозната и партийната гледната точка на религиозните лидери, управниците, политиците, социолозите, политолозите, журналистите и т.н. Божията гледна точка може да бъде разбрана само от човек, който е достатъчно смирен, за да се постави в “обект-позиция” спрямо Бог - нашия Небесен Баща - и да желае поне мъничко да почувства Божието сърце и да разбере Неговата воля. (Самият Исус е пример за това – “Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.” (Мат. 26:39) Божията воля е да бъдат спасени всички хора – и християни, и мюсюлмани, и евреи, и будисти, и бахаи......, та дори и атеистите, защото всички сме Негови деца, а един Истински Родител никога не би изоставил и едно от своите деца да страда. Божията воля е да бъде изградено Небесното царство (сиреч идеалния свят) като във физическия, така и в духовния свят - “Да бъде Твоята воля, както на Небето, така и на Земята.” (Лука 11:2)

Братя и сестри, колцина от досега управляващите в най-новата история на България искаха наистина да изградят “Рая на Земята” за всички, преди да мислят за “своя собствен Рай”? Корупцията, мизерията, бедността, болестите, конфликтите, войните не са причината, а следствието. Всички те са симптоми на нещо много по-съществено, което обаче е невидимо за очите и това всъщност е отделянето ни от Бог. Това е причината, а всичко останало е последица от отчуждението ни от нашия Първоизточник на любовта, мира, доброто и хармонията. Понеже тази отчужденост най-силно се проявява и най-лесно се забелязва в икономиката – крайно богато малцинство и крайно бедно мнозинство, както у нас, така и в целия свят, това дава основание на Маркс преди време да заключи, че причината за човешкото страдание, нещастие и отчужденост е икономическа и се корени в частната собственост. Световният (пък и нашият) комунистически-социалистически опит показва, че това не е така. Тръгвайки от една грешна хипотеза – че Бог НЕ съществува – колкото и хубава теория да бъде изградена, то тя ще се провали рано или късно, защото в основното си допускане тя е погрешна. Животът, практиката доказват верността на това заключение.

Замисляли ли сте се откъде всъщност идва идеята за “лявото” и “дясното” в политическата терминология? В Библията можем да намерим отговор на този въпрос:

Разбойникът, разпнат от ляво на Исус отхвърля Месията (а това е все едно да отхвърли Бог, защото Исус е Божият син), а този от дясно го приема и защитава. Ето защо “лявото” се свързва с комунизма, който отрича съществуването на Бог, а “дясното” – със западната християн-демокрация, която базира своята държавна система и управление на принципите на християнската етика и морал. Разликата между бившия комунистически-социалистически блок и “западните” страни (в това число САЩ, Япония, Ю. Корея и т.н.) е очевидна и с просто око. Не че в тъй наречената “западна демокрация” всичко е идеално и че там нямат никакви проблеми, но поне в основата нещата се базират на вярата в Бог. САЩ е уникална страна в това отношение – при встъпване в длъжност, президентът се заклева в Библията; в Конгреса има молитвена стая, където депутатите се молят преди вземане на важни държавнически решения; няма друга страна в света, която дори на банкнотите си да е написала:”В Бог се уповаваме!” Подобна е картината и в Ю.Корея, която започва да се християнизира преди малко повече от 100 г. – там сега, рано всяка сутрин преди започване на заседанията на Парламента се провежда сутрешна молитвена служба, водена от духовно лице, на която присъстват депутатите-християни...(Примери могат да се дадат много в това отношение).

Събитията от 11 септември обаче ни показаха, че когато тази вяра се забрави и когато се отиде към краен егоизъм, индивидуализъм и материализъм, дори такава супер сила като САЩ не я очаква нищо добро. И това не се отнася само за САЩ. Не я очаква нищо добро всяка страна, всяка нация, която се отвърне от Бог!

След 45 г. опит да се построи Комунизма/Социализма, т.е. едно Безбожно общество, съвсем естествено е, колкото и да не ни се иска, да има период на изплащане (т.е. на страдание, в който да платим за личните и колективни грехове – наши и на нашите предци). Библията постоянно ни учи на този принцип от историята на възстановяването. Пример в това отношение е Аврам – поради допускане на грешка при пренасянето на първата жертва, всички негови потомци трябва да страдат 400 г. като роби в Египет.

Вече 12 г. се лутаме по пътя на “демокрацията” и трудностите, които изпитваме са естествен резултат от начина на живот от най-близкото ни минало – това е цената, която всеки един от нас трябва да плати за 45-те години на отричане от Бог като държавна политика. Всеки един от нас е носител (волю или неволю) на този колективен (т.е. като нация) грях. Отличен пример в това отношение е, че заради греха на еврейските лидери, които не разпознават и в крайна сметка се стига до разпъването на Месията, този грях се предава на целия Еврейски народ - “Избраната нация”. Не е трябвало да минат повече от 70 г. от разпятието на Исус, за да бъде тази държава разрушена, а еврейският народ - разпръснат по целия свят. До преди само 50 години евреите са нямали своя държава и е трябвало да дадат 6 мил. жертви по времето на ВСВ – и всичко това заради най-големия грях, който те извършват като нация в историята на Човечеството – убийството на Месията.

В България Комунизмът/Социализмът бе политика на държавно ниво и всеки един от нас е отговорен както за своите действия или бездействие, а така също и на своите предци. Как да се очаква, че когато човек е роден и израснал в такава среда на тотална безбожност и тоталитаризъм, може да нарече себе си “истински демократ”, а още повече да действа като такъв? Тези 12 г. на преход ни дадоха достатъчно примери – и сред уж “реформираната” комунистическа партия има достатъчно много стари и нови богаташи (които съвсем естествено станаха от пролетарии - богати частни собственици) както и сред тези, които нарекоха себе си “демократи” и започнаха стремглаво да осъществяват “прехода” към едно по-нормално, но само за малцина “демократи” общество. И “червени” и “сини” (т.е. и “леви” и “десни”), независимо от високопарните си обещания, когато се доберяха до властта безчинстваха и се облагодетелстваха безогледно, за сметка на наивната “електорална маса”. Питам, кой източи банките? Кой разграби държавната собственост и как бе осъществена приватизацията? Кои са сегашните собственици и по какъв начин те са се сдобили с парите за това? Как през митниците минават далавери за милиони левове от мита, акцизи и ДДС? Ами групировките...? и т.н. и.т.н. Въпроси много, примери много, хората знаят имената, а осъдени....няма или почти няма. Просто виновни няма. Всички сме като “света вода ненапита” или както е казал народът – “ни лук ял, ни лук мирисал”. Да, ама не, защото народът е казал и нещо друго – “който копае гроб другиму, сам пада в него”. Няма отърваване от Божията справедливост. Който нарушава Божиите принципи и закони, дори и на свобода, рано или късно получава възмездие за своите деяния. Кражбата на пари и собственост, особено от хора с публична мисия са едни от най-големите грехове и заедно с убийството, прелюбодейството и др., независимо дали са разкрити или не, са като бомба със закъснител, която така или иначе ще избухне в ръцете на тези, които са ги извършили. Лошото е, че и потомците на такива хора са обременени от греховете на своите “добри и грижовни” (поне така пише в некролозите на всички) предци.

Кой от “червените” и “сините” застана пред Бог, за да се разкае за допуснатите грешки, независимо, че той лично може и да не ги е направил; сам да поеме отговорност за това и да му поиска прошка? Кой управник направи това и пред народа си и го призова за покаяние на национално ниво? Кой от всички лидери досега плака за този изстрадал и омерзен от политиканстване народ? Кой пости и се моли на Бог да му даде сили да изпълни публичната си мисия по най-достойния и добър за България начин? Кой работи след това, инвестирайки 100% от себе си за изпълнението на своите обещания, добри цели и намерения, свързани не с личното благоденствие и просперитет, а благоденствието и просперитета на Българския народ – без значение на етническа или религиозна принадлежност? Кой?...

Господин настоящ президент (г-н Софиянски), ако искате наистина да бъдете и първият новоизбран президент за 21 век, Вие, като “Баща на нацията”, трябва да направите тази много трудна, но изключително необходима за бъдещето на България крачка – публично да се разкаете от името на цялата нация за грешките, допуснати през 12 години демократичен преход, та дори и за 45 години Комунизъм/Социализъм – заради колективния грях и колективната вина на всички българи. Вие трябва да направите това, ако искате целият добър духовен свят да се мобилизира и да Ви/Ни помогне в този труден момент.

На 17 юни тази година (2001г.) стана истинско чудо. Едно новосформирано политическо движение, без структури и ясен електорат успя да вземе властта в България, като имаше за подготовка само 1 месец и трябваше да се пребори с цялата финансова и медийна мощ на управляващите и бившите комунисти. Как това стана възможно? Ами много просто – защото “изстрадалият електорат” видя в Царя едва ли не “Спасителя”, които с магическа пръчка се предполагаше да ни извади от кризата, без ние самите да правим много, много усилия. Да, ама не, защото чудесата не стават по такъв начин. Всъщност Царят съвсем не е Месията, който християните очакват с трепет от 2000 години. Г-н Симеон Сакскобургготски е един честен, почтен, морален, сериозен, отговорен, с добро потекло и силно вярващ в Бога човек, чиято искрена мотивация е да помогне на България в този критичен момент. Това естествено излъчване даде основание на много българи да му повярват, след като не останаха вече неомаскарени политици у нас и да гласуват за оглавеното от него Национално движение “Симеон II”.

Както обаче е казал народът - “Всяко чудо за три дни”. Само 100 дни след началото на управлението на новото правителство, изборната еуфория отмина и болшинството от хората са отново разочаровани, обезверени и отчаяни, притиснати от недоимъка и борбата за насъщния (сиреч от проблемите на битието), или както е казал поетът : “От нийде взорът надежда не види...” Опозицията с трепет следеше отстрани всеки грешен ход и гаф на новите политици и министри и злорадо им се присмиваше, потърквайки ръце в очакване на техния скорошен провал.

(Това бе само една малка част от анализите на журналистите по темата...)

Кажете ми, как в една такава нихилистична обстановка този “мъченик” народа да повярва на поредните популистки обещания, след като до сега постоянно са го лъгали, тъпкали, използвали, предавали... Няма я истинската политика, няма ги истинските политици, няма ги истинските лидери, които да са пример за подражание, да олицетворяват единство межди думи и дела и животът им да е посветен на този отруден, но славен народ.

Царят също обеща много неща... Но той не обеща видима промяна само за 100 дни – та това е абсурдно, като се има предвид, че проблемите са от години. Дори и прословутите 800 дни са малко време за това. Много хора казват с насмешка, че и дори сам Бог да слезе на Земята, не може да ни оправи за това време. Да, ама може!!! Всичко обаче зависи от нашата вяра, любов и покорство пред Него.

Ще завърша с една много поучителна история от Библията – тази за Неемия. Когато той разбира за окаяното положение на Божия свети град – Йерусалим – че стените са му разрушени, че хората са деморализирани, едва съществуват и са лесна плячка за всичките им врагове, че нямат защита, че градът е просто опустошен...Неемия заплаква (1) пред Бога. После пости (2), моли се (3) и изповядва пред Бога своите грехове и греховете на народа си (4). Той признава също и справедливостта на Божия съд над Йерусалим, казвайки: “Господи, Ти каза чрез устата на Мойсей, че ако се отвърнем от Теб, и Ти ще ни обърнеш гръб и ще ни накараш да се уплашим от нашите врагове, и ще ни разпръснеш между народите. Но Боже, Ти също каза, че ако се обърнем към тебе и потърсим Твоето лице и Те призовем, Ти ще ни чуеш и възстановиш и изградиш отново страната ни!” (Немия 1:1-11) В резултат на близкото общение на Неемия с Бога, стените на Йерусалим са възстановени само за 52 дни, нещо, което други преди него не са успели да направят и за 100 години!!! И не само това, но става и духовно съживление на народа. Докато извършват физическата работа, Неемия и неговите хора извършват и духовна работа. Израелтяните толкова се въодушевяват, че техните стени са възстановени и могат отново да живеят сигурно в Йерусалим, че се събират заедно да се поклонят на Господа. В храма, книжникът Езра изнася Закона Господен и го прочита на народа. Това е придружено с покаяние и плач пред Господа. Сърцата на хората се обръщат отново към Господа. (Неемия 8 и 9)

Ако и Вие г-н Президент (г-н Софиянски), направите същото, без съмнение ще бъдете успешен като Неемия! Това ще бъде успех и за България. Царят е на Ваша страна. А Той вече си е сложил “главата в торбата”, загърбвайки личното си благополучие и спокойствие, поемайки тази неблагодарна мисия на “спасител на нацията”. Ако постигнете единство с него, а също и с представителите на другите власти, това ще е вътрешното условие необходимо за успеха на така жадуваната от всички нас Промяна. Ако призовете хората към покаяние и обръщане към Бог, тогава Бог ще ни подаде ръка и с България ще стане чудо дори и за 800 дни.

Ако и Вие сте готов на подобна жертва и имате абсолютна решителност да извървите нелекия път на Божията воля спазвайки Небесните принципи и закони – България ще преуспее, а Вие ще бъдете удовлетворен в края на вашия втори (трети !!!) мандат.

Успех на балотажа!

15-ти МАЙ - международен ден на семейството!

2009-05-15T09:02:00.008+03:00

СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНЯ!

Глобалната култура, която нашите деца ще унаследят, ще бъде коренно различна от тази, в която живеем днес! Това което ще видите на линка по-долу, не е призив за война между цивилизациите, а по-скоро вопъл за самоанализ и самокритика в днешния ден - 15 МАЙ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА СЕМЕЙСТВОТО.

Време е сериозно да се замислим за кризата в морала, девалвиралите семейни ценности ... и да се променим, ако искаме да оцелеем като цивилизация!

http://www.youtube.com/watch?v=6-3X5hIFXYU

"Всяко семейство е един малък свят и целият свят е едно голямо семейство!"

"Може да има мирно семейство от нации, само когато има нации от мирни семейства!"

"Световен мир чрез идеални семейства!"

"Семейството е училище на любовта!"

ДО ОБЕДИНЕНАТА БЛОГЪРСКА ОБЩНОСТ...

2009-01-23T09:04:00.011+02:00

Трябваше да мине само една година от местните избори в Община Първомай, за да започнат борбите за избор на нов председател на Общинския съвет. В първите материали, с които започнах своя блог, обявих два конкурса на местно ниво, желаейки да провокирам обществен дебат по тази тема - за политическата ПРОСТИТУЦИЯ и ПОРНОГРАФИЯ, като начин на мислене и поведение в живота ни по времето на ПРЕХОДА към ДЕМОКРАЦИЯ, но за жалост това остана само като "глас в пустиня"... (от първите материали в блога, може да разберете защо...)

Не беше необходимо да мине много време обаче, за да се потвърдят прогнозите ...
Лошото е, че като експонираме това, което става на ниво община на по-високо ниво - на ниво област или нация - виждаме, че няма как нещата да са по-различни, само дето са в многократно по-гротестки и грандиозни мащаби.

На фона на всичко, което се случва от началото на ПРЕХОДА, продължаващо и по време на управлението на "Тройната коалиция" - ширеща се корупция във всяка една сфера на обществено-политическия живот, отказ за борба с организираната престъпност и мафиотските формирования, нереформирана и неефективна съдебна власт и прочие... ,
както и започналите през последните месеци протести на гражданското общество,
във времето до провеждане на Избори 2009, които могат да са и предсрочни,
искам да предложа на ОБЕДИНЕНАТА БЛОГЪРСКА ОБЩНОСТ провеждането на следните два конкурса, които по аналогия с литературния конкурс: "Оставката на министъра", могат да изиграят своята роля за оставката на цялото правителството и за началото на радикални промени в обществото ни.

1. Конкурс "Това го знае всеки обигран политик" - Задача с повишена трудност:

Колко трагични случая и къде трябва да станат в България, за да бъдат разкрити всички незаконни обекти на територията на страната?

2. Литературен и фото- конкурс на тема: "20 години ПРЕХОД към ДЕМОКРАЦИЯ - 20 години ЦИРК"

Условията и наградния фонд ще бъдат обявени по-късно.

Ще очаквам с интерес вашите предложения и идеи.
ЗАЕДНО и ОБЕДИНЕНИ МОЖЕМ ПОВЕЧЕ!

"КАЗА-БГ"

ЗАЩО ПОДКРЕПЯМ ПРОТЕСТА?

2009-01-13T21:29:00.011+02:00

... Ами защото наглостта и безочието на властимащите - местни и национални - надмина всякакви граници...

А отговорът на въпроса, който зададох, се крие в личната позиция, изразена в предишния материал. Прегледайте го.

Дискотека „АМНЕЗИЯ”– символ на БОЛЕСТТА на цялото ни общество и защо ни е нужно ПОКАЯНИЕ...

2009-01-13T15:22:00.016+02:00

„Този, който не може да си спомни миналото е обречен да го повтори.”

„Живите затварят очите на умрелите, а умрелите отварят очите на живите.”

След поредното жестокото убийство на студента Стоян Балтов се оказа, че спечелилата печална слава дискотека „Амнезия” била незаконно построена.... Е, хайде холан..., добро утро... Та трябваше ли да бъде затрит поредният млад човешки живот, за да си си свърши някой работата или най-малкото, някой да реагира – та две години откакто тя функционира, никой ли в Студентска община не видя какво става пред очите ни? Щели да я бутат, щели да проверяват всички заведения в студентския град, даже вече уволниха някой... За жалост, всеки път нещата се повтарят като в омагьосан, порочен кръг. Всичко е само кампанийно, да се покаже някаква мнима активност и отговорност, а целта е да се овладее общественото недоволство и след като се проточат нещата във времето, всичко да отиде в забвение до... следващия случай. Както е казал народът – „всяко чудо за три дни”, а аз бих добавил – и на „всеки три дена ново чудо.” Всичко става пред очите ни, които обаче просто или не искат, или не могат да видят очевидното, защото така ни е по-удобно, защото всички, в голяма или малка степен, сме навързани като „свински черва”. Та да не би тази дискотека да е единствения незаконен обект в „Студентския град”? Ами какво да кажем за другите столични общини? Такива незаконни обекти със сигурност има из цяла София, така е навсякъде в България, няма какво да се лъжем. Достатъчно е да огледаме около нас и ще се натъкнем на поредното беззаконие или далавера, които просто ще отминат ей-така, ако изобщо ни направят впечатление или ако ги забележим само ще си приказваме под суродинка, превръщайки ги в „обществена тайна”, която обаче никой няма да посмее да разбули, за да не си навлече неприятности от „местните велможи” или просто защото изобщо вече не ни пука какво става около нас и какво правят властимащите – те в общия случай си мислят, че са хванали „Бога за шлифера” и че всичко им е позволено, защото никой не може да ги побутне с пръст. Така или иначе, всичко ще им се размине, след като имат връзки и лобита навсякъде – парламент, министерски съвет, полиция, прокуратура, съдебна власт и прочие...
Някъде прочетох, че случаят с „Амнезия” много приличал на този с „Индиго”. Ами да, какво се промени след „Индиго” – нищо. Процеси, точещи се с години, смешни присъди, ако изобщо се стигне до такива, пълна безхаберност от страна на държавните институции да се решат наболелите проблеми, нехайство и от страна на обществото. Да не би родителите вече да знаят къде и с кого ходят по нощите децата им и кога се прибират или да са се притеснили, че почти навсякъде се продава алкохол и дрога безпроблемно? А какво стана след смъртта на двете момичета в центъра на София, след като сграда се срути отгоре им посред бял ден – някой да осъдиха или уволниха, колко собственици бяха глобени за нехайството им да поддържат собствеността си или колко такива сгради общината премахна или най-малко обезопаси като потенциално опасни? Да не споменаваме случаи като изгорелите във влака София-Кардам, децата от р.Лим и т.н и т.н.... Списъкът е неизчерпаем. Въпросът е какво ние направихме като граждани, като общество? Нещо променихме ли в себе си и около нас? Поучихме ли се, станахме ли по-добри? За да не остане напразно пролята кръвта на толкова много невинни жертви.
Само един пример: Вземаме една произволна Община, едно произволно населено място – примерно гр. Първомай. Не е нужно да търсите много, за да попаднете на нещо от рода на това, за което говорим. От началото на миналата пролет, в самия център на града, само на 20 метра от сградата на ОбА и пред погледите на всички, на мястото на бившия „Универсален магазин” от близкото социалистическо минало, израства поредния „МОЛ”. Дотук добре. Няма нищо лошо в това, някой да строи и да инвестира, въпросът е всичко да се прави според законите и правилата. Въпросът ми към компетентните органи обаче е: Може ли един масивен строителен обект да се срине из основи, да се построи изцяло нова сграда и това да се води „основен ремонт, пристрояване и надстрояване на съществуващ универсален магазин...”? (вижте снимките).

По стечение на обстоятелствата, от същата тази община по повод питане за мой наследствен имот ми обясняваха, че при основен ремонт дори една стена не мога да бутна... Е, веднага става ясно, за какво иде реч. Или някой ще каже - ами като си глупав да питаш, какво очакваш.
Въпросът ми разбира се е риторичен, а отговорът естествено е „ДА, може”, стига кметът на града и бившия председател на ОбС да са в управата или член-кооператори на кооперацията-инвеститор – ВК „Съгласие”. Със сигурност законът е нарушен или най- малкото заобиколен, сиреч намерена е врата за това как всичко „да мине метър”. Не очаквам нито ДНСК, нито който и да било да се самосезира - вече имам поглед как се решават възникналите проблеми от подобен род на местно и национално ниво. Законът е ЗА-КОН, а не ЗА-ЛЪВ. Та нали политици, подобни на „местните властимащи” са ги приемали тези закони и те най добре знаят вратите, които са оставени, за да бъдат заобиколени всички препятствия и как това да се направи уж „законно”. Най-приляга в случая българската поговорка – „Кучето си лае, керванът сивърви.” Ще кажете „нищо ново под слънцето” и че това, в сравнение с нещата, които се вършат на национално ниво, е просто като „бял кахър”. Така е, но ако само за момент си представим, че един от тези двамата „местни велможи”, по някакво стечение на обстоятелствата стане депутат, дали далаверите и корупцията ще им бъдат чужди понятия или ще придобият още по-големи размери в тяхно лице... и тогава кахърите от „бели” да станат „черни”? След като сега, такива като тях се чувстват безнаказани, какво ще им попречи на по-високото ниво да бъдат още по-безскрупулни и НЕДОСЕГАЕМИ? Всеки сам може да прецени, какви хора ни управляват и защо сме на това „дередже” като държава.
Иначе много ни боли и не ни е приятно от ЕС да ни критикуват за престъпността, корупцията и безнаказаността, но не ни остава нищо друго освен да се сърдим на самите себе си, ако такива хора ни управляват – всеки народ си заслужава управниците и съдбата.
Излиза обаче, че въобще не се учим нито от собствените, нито от чуждите грешки. И умрелите (моля за извинение пред тях и близките им) не само че не ни отварят очите (така както го е казал народът преди време в народната мъдрост, цитирана по-горе) ами това, което им остава е само да се въртят в гробовете, безсилни да направят каквото и да било, за да се осъзнаем, поучим и променим - за нашето добро и за доброто на бъдните поколения, ... за да не се окаже, че са си отишли мърцина от този свят.
Съжаляваме, виновни сме, разкайваме се, простете ни.... не, не, това не са думи, които политиците могат да изрекат. В техния речник няма такива понятия. В същоност трябва да ги изречем всички ние, гражданите, защото ние сме отговорни за това, което сме и за това, което става около нас. Виновни сме всички, без изключение..., за това че сме приспали удобно съвестта си, прехвърляйки винаги вината на другите, вместо да я потърсим у себе си. Време е да се стреснем и осъзнаем, да излезем от вековната дрямка, обхванала съзнанието ни и да се преборим с амнезията, егоизма, материализма, арогантността, лицемерието, безотговорността, индивидуализма и прочие..., все неща, които убиват човешкото в нас. Защото всички имаме нужда от пречистване и покаяние, ако искаме нещо да се промени. Само една “тиха революция” в съзнанието, единствено може да доведе до някаква реална промяна в живота ни – не само външна, видима промяна, но по-скоро вътрешна промяна – промяна в сърцата и душите на хората, без която каквото и друго да постигнем, няма да е от съществено значение. Докато човек не се промени вътрешно, все едно нищо не се е променило реално.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!

2008-12-24T11:08:00.001+02:00

Краят на годината е! Празнуваме Рождество Христово… Време е и за пожелания, и за приготовления, и за равносметка, но по нашенски е най-вече време за софри и мохабети… Празничната "треска и еуфория" отдавна ни е обхванала, а някои дори цяла година не ги е напускала…

Преди да тръгнем накъдето и да било през Новата 2009 година, нека поне за малко да се замислим за морала, ценностите и идеалите… в политиката, в бизнеса, в живота…, тоест за всичко което е около нас и в нас самите…, с което сме свикнали и срещу което се борим…, което обичаме и което мразим…, с което сме приспали удобно съвестта си, но и което се опитва да ни разтърси здраво, за да ни извади от вековната дрямка, обхванала съзнанието ни… Защото имаме нужда от пречистване, покаяние и промяна.

В дните до края на годината Ви предлагам за размисъл, молитва и медитация думите на един известен комик от “страната на мечтите и невероятните възможности”, ако ви остане време за това, разбира се.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!

от Джорж Карлин*

За нещата от живота… (по материали от чуждия печат)

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин – известният груб и устат американски комик от 70-те и 80-те години – написал:

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космически ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и на трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни , успокояват ни , убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”…

Запомнете, отделяйте повече време на тези които обичате, защото те не са до вас завинаги.

Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека да себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете, казвайте “обичам те” на любимите си хора, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да оправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Запомнете, дръжте се за ръцете и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, намерете време да си споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Дали е така или не, всеки сам за себе си може да прецени. Факт е, че много неща ни мъчат, тревожат и притесняват. И може би с право.

Но понеже е Коледа, нека отворим Светото писание - Библията, книгата на книгите и да потърсим отговор и вдъхновение в думите на Исус, чието Рождество празнуваме:

“И тъй, не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците); понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” (Матей 6:31-33).

Ако наистина два милиарда християни живеят днес по света според думите на Исус и работят усърдно, за да изградят Небесното царство – сиреч едно по-добро, мирно, свободно, хуманно, справедливо и благоденстващо общество, нима плодовете, които жънем в настоящето биха били тези???

Скъпи приятели, нужно е да предизвикаме една “тиха революция” в нашето съзнание, която единствено може да доведе до някаква реална промяна в живота около нас – не само външна, видима промяна, но по-скоро вътрешна промяна – промяна в сърцата и душите на хората, без която каквото и друго да постигнем, няма да е от съществено значение. Докато човек не се промени вътрешно, все едно нищо не се е променило реално…

Весела Коледа и щастлива Нова година 2009!

(*Джордж Карлин е водещ американски актьор и комик. Роден е в Ню Йорк на 12 май 1937 ггодина. Започва кариерата си 19-годишен в различни радиостанции в Бостън. Снима се в различни хитови филми сред които “Принцът на приливите” и “Догма”. Три пъти е номиниран за наградата “Еми”, а три негови албума са удостоени с “Грами”Критиката горещо хвали двете му книги, първата от които “Brain Dropping” (“Разпадащ се мозък”) 18 месеца се задържа в класацията на бестселърите. Аплодиран участник е в най-популярните шоу-програми на различни телевизионни водещи. И до днес инася по около 150 актьорско представления годишно из цяла Америка.)

Може да не е морално, но не е незаконно...

2008-12-16T18:29:00.012+02:00

Много пъти сме чували този израз от устата на нашите родни политици и държавни "служители" от всякакъв ранг, когато е трябвало да се оправдават за конфликт на интереси, свързани лица, "обръчи от фирми" и любовни афери... Е, вече е и незаконно, но както е казал поетът - "Законът е ЗА-КОН, а не ЗА-ЛЪВ...", так че пак ще му се намери колая и пак ще излъжем ЕС... Там явно още не са стигнали до дълбините на философията на шопа: "Законът е врата у поле и само глупакът минава през нея!"

Все пак да са ни честити поправките в 14-те закона - така поне депутатите могат предколедно да се отчетат, че напредваме в съгласуването на родните закони с европейското законодателство.

Забраняват любовниците в офиса

16 декември 2008 / News.dir.bg

Държавни чиновници от среден и висок ранг няма да могат да работят заедно с любовниците си. Това предвиждат поправки в 14 закона, написани от правосъдното министерство.

Чиновниците ще бъдат уволнявани при конфликт на интереси Сн.: ЕРА/БГНЕС

Промените забраняват в една и съща служба да се трудят и съпрузи, родители и деца, братя и сестри, лели, чичовци и племенници, първи братовчеди, за да няма конфликт на интереси, съобщава вестник "24 часа", цитиран от БГНЕС.
Забраната важи за директорите на БНБ, здравните каси и НОИ, за Сметната палата и членовете на ЦИК. Финансови инспектори, служители на МВР и митниците също няма да делят офис с роднини и близки. Висши държавни чиновници ще бъдат уволнявани при конфликт на интереси. Това предвиждат промени в няколко закона, предложени от правосъдното министерство.
Приемат ли се, повече няма да се стига до абсурдния казус с бившия директор на пътния фонд Веселин Георгиев. Дори и след като се установи, че фирми на двамата му братя са сключили договори с фонда, властта не го уволни, а изчака той да даде оставка, защото законът не предвижда изгонване заради конфликт на интереси. В бъдеще топчиновниците ще бъдат освобождавани, ако се установи конфликт на интереси. Достатъчно е началниците или органите, които са ги избрали, да издадат наказателно постановление и то да е влязло в сила, т.е. окончателно.
Правосъдното министерство е изготвило поправки и в други 14 закона, с които се забранява на висши чиновници да работят заедно с любовниците си. Заплата от една и съща служба няма да получават не само двойки, които живеят без брак, но и съпрузи, родители и деца, братя и сестри, лели, чичовци и племенници, първи братовчеди. С поправките се уеднаквява и понятието "свързани лица", което в различни закони е различно. "Свързани лица" вече ще са "съпрузи, всички роднини по права, както и по съребрена линия и по сватовство до 4-а степен включително, както и лице, с което се намира във фактическо съжителство".
Държавните служители ще имат 1 месец след приемането на поправките, за да подадат декларация за несъвместимост, т.е. дали работят на друга длъжност или извършват дейност, която по закон им е забранена. Правосъдното министерство предлага тези промени, защото това е предвидено в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Приет в края на октомври, той ще влезе в сила от 1 януари догодина. Целта на закона е хората, които заемат публични длъжности, да не използват властта си и държавни средства в частен интерес.

Мото на месец ДЕКЕМВРИ...

2008-12-01T12:12:00.000+02:00

„ Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него.”

Сидхарта Гаутама – Буда

Мото на месец НОЕМВРИ...

2008-11-01T14:59:00.001+02:00

„Омразата парализира живота; любовта го изцелява. Омразата обърква живота; любовта връща хармонията. Омразата помрачава живота; любовта го озарява.”

Мартин Лутър Кинг-младши
американски борец за граждански права

Мото на месец ОКТОМВРИ...

2008-10-01T11:48:00.003+03:00

"Има два пътя, по които човек може да поеме в своя живот – единият е красив и удобен, а другият е правилният."

Сидхарта Гаутама - Буда

Мото на месец СЕПТЕМВРИ...

2008-09-01T16:52:00.012+03:00

"Призовавам цялото общество да се противопостави на корупцията и престъпността и да подкрепи усилията на правителството да направи администрацията по-ефективна."

Гюнтер Ферхойген

Дали това са думи на Гюнтер Ферхойген или на Батето - няма никакво значение... понеже няма да доведат до абсолютно никакъв положителен ефект в народо-психологията на българина...

Сега в началото на горещия есенен политически сезон, след като бяхме орязани от част от европейските фондове, е по-важно как да се усвои бюджетния излишък (как елегантно той да влезне в партийните каси и обръчи от партийни фирми)...

И както е казал народът:

"Докато мъдрите (неформално) се намъдруват - лудите (съвсем безнаказано) ще се налудуват..."

б.а. - благодаря за снимките, които са от мрежата...

Мото на месец АВГУСТ...

2008-08-01T09:07:00.017+03:00

Как мы сможем победить,
если нас легко купить.
Как мы сможем побеждать,
если нас легко продать…

Олег Газманов

Нека да си припомним една "стара", но така актуална и за нашата родна действителност песен...

Октомври 2005г.- руската цензура забранява клипа на Олег Газманов - "Новая заря"...

Юли 2008г., България...- като бивш, а защо не и настоящ сателит на Русия, приликите по корупция, организирана престъпност и безнаказаност не се нуждаят от доказване и коментар...

Това, от което имаме нужда е "Новая заря"...

Вижте клипа нa песента тук:

или на: http://youtube.com/watch?v=VfyYZ9Q2vHI

Следва текстът, с добавка на снимки от различни източници, за което благодаря предварително:

Новая заря

Первый куплет:

Широка же наша Родина-мать,
Высоко же Президент - наш отец,
Можно было б тыщу лет воровать,
Но когда-то наступает...

Припев:

Эх, наступает новая заря,
Жить, ребята, хочется не зря...

Как мы сможем победить,
если нас легко купить
Как мы сможем побеждать,
если нас легко продать…

Второй куплет:

Ух богата наша Родина-мать -
Земли золото и нефть, наконец,
Можно было б жить и не горевать
Так откуда ж наступает…

Припев:

Эх, наступает новая заря,
Жить, ребята, хочется не зря...

Как мы сможем победить,
если нас легко купить
Как мы сможем побеждать,
если нас легко продать…

Третий куплет:

Ух сильна же наша Родина-мать,
Танки, крейсеры да добрый свинец,
Только кто ж теперь пойдет воевать,
И опять же наступает…

Припев:

Эх, наступает новая заря,
Жить, ребята, хочется не зря...

Как мы сможем победить,
если нас легко купить
Как мы сможем побеждать,
если нас легко продать…

Четвертый куплет:

Как сделать так чтоб всем по нутру,
Перестали чтоб делить наконец,
Чтобы живым проснуться нам по утру,
А иначе всем наступит….

Припев:

Эх, наступает новая заря,
Жить, ребята, хочется не зря...

Как мы сможем победить, если нас легко купить
Как мы сможем побеждать, если нас легко продать…

Мото на месец ЮЛИ...

2008-07-01T15:05:00.011+03:00

17 юли 1990 година... 18 години по-късно!

(Посвещава се на летците от ВВС и екипажите от ГА, които така и не са могли да остареят...)

ЕЛЕГИЯ за ПАДАЩИТЕ ЗВЕЗДИ

Мартина Урумова
сп. "Криле", бр.8, 1987 година

"От оня млад живот, бушувал тук,
от оня кървав-тук плющял-порой,
какво е оцеляло, Боже мой?
Две-три могили-няма спомен друг."

Ф. Тютчев

Спомен има. А могилите са многобройни. Алеята на загиналите летци отдавна е тясна да побере толкова надгробни плочи. На пръв поглед, те са се смесили в някаква объркана хронология, която не признава нито звания, нито заслуги. Една и съща бреза докосва с клони суров гранит и бял камък. Отляво почива прославен генерал, отдясно - неизвестен лейтенант. До тях пет мраморни паметника-близнаци носят имената на екипаж от гражданската авиация. Тук всички са равни. Ласкавата и всепрощаваща земя не прави разлика, когато дарява покой. Нейни избраници са само живите. На някои тя отрежда дълги дни, други призовава непростимо млади. Но в тази алея побелелите и приземените се броят на пръсти. Повечето са срещнали последния си миг в неудържимо пикиране, без да могат да остареят. Случайността, отнела животът им, има потресаващо сухите названия "грешка в техниката на пилотиране" или "отказ в системата на самолета". Сигурно и в словата, с които са ги изпращали завинаги, е звучало онова познато "загинали при изпълнение на служебния си дълг".

Нищо, че думите са лишени от възвишеност. Дългът е наистина изпълнен. Въпреки грешките, напук на отказа. Нима нелепата катастрофа може да лиши от смисъл устрема към небето? И как да съдим неуспелите да оцелеят, когато са ни оставили в наследство най-голямата си любов. Макар и мъртви, те като доброволни дарители продължават да вливат във вените ни своята воля за полет. Затова, още непогребали другаря си, авиаторите отново се отправят към пистите. Може би точно за това и една жена в черно, непосрещнала мъжа си от бойно дежирство, сама изпрати 17 годишната си дъщеря до старта... Днес майката слга редом два букета. Но ако имаше и син, и той сигурно щеше да лети.

Само ветровете и птиците се реят безнаказано в простора. Природата ревниво пази земните си чада в обятията на своята гравитация. Тя нескончаемо прибира като изкупление най-дръзките и най-добрите. Но в нейната вечна прегръдка те пак са с нас, за да ни кажат: ХОРА НЕ СПИРАЙТЕ ДА ЛЕТИТЕ. ИЗВИСЯВАЙТЕ СЕ НАД ЗЕМНОТО ПРИТЕГЛЯНЕ. АКО ВСЕ ПАК ТО НАДДЕЛЕЕ, ПАДАЙТЕ КАТО ЗВЕЗДИ!

(край)

Благодаря на Господ за това, че ми подари живот, който едва ли ще мога някога да оправдая...

Б. Бойчев

Мото на месец ЮНИ...

2008-06-01T14:17:00.001+03:00

Посвещава се на Международния ден на ДЕТЕТО - 1-ви ЮНИ

"Добре че има детство,
което да твърди, че
хората не се раждат
зли на този свят!"

П. Пенев

Мото на месец МАЙ...

2008-05-01T10:54:00.001+03:00

Посвещава се на Международния ден на семейството - 15 Май

"Може да има мирно семейство от нации, само когато има нации от мирни семейства!"

Възкресение Христово (ВЕЛИКДЕН) - по християнски и по комунистически...

2008-04-27T09:07:00.041+03:00

"Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!"

Евангелие от Лука 24:5,6

- Христос воскресе!
- Во истина воскресе!

Великият ден е пред нас!
За някои християнски изповедания, като евангелските и католицизма ВЕЛИКДЕН е дори по-важен от Рождество Христово, защото се свързва с по-мистичните понятия "Възкресение" и "Избавление от греховете". Синът Божи е умрял на кръста за нас грешниците, за да може да възкръсне за вечен живот и по този начин да покаже пътя на душите ни към покоя и хармонията в Небесното Царство.

Нека с отворени сърца, преизпълнени от Божествената му сила, радостно влезем в Неговото духовно тържество.

Из Партийния фолклор:

- Христос воскресе, другарю Лилов!
- Доклаааадваха ми вече, другари!

Коментар на "КАУЗА-БГ":

Колкото и една теория да изглежда съвършена и опияняваща, щом като е изградена върху грешна хипотеза - че Бог не съществува - то тя е неистинска и рано или късно ще рухне.

Честит празник и нека Бог да Благослови Вас и Вашите семейства!

Мото на месец АПРИЛ...

2008-04-01T10:40:00.015+03:00

Честит ни 1-ви АПРИЛ...

(Чрез нерегламентирано използване на СРС, колегите на Р. Петк. от Ми-5, успяха да запишат неговото обръщение, дадено по време на закрито за журналисти заседание на ИБ на БСП, днес 1 април 2008г. ...

Предлагам Ви само част от него, което мисля че е достойно за мото на месец АПРИЛ. Целият текст ще бъде публикуван само със специалното разрешение на г-н министъра...)

"И все пак:
какъв беше животът ни,
след като АЗ, един от най-големите лъжци, които познавам, минавах за честен човек?" *

* Епитафията е от книга първа от трилогията на Дончо Цончев - "Жълтата къща" (1982-1986!!!)

По ирония на съдбата и двамата са от БСП, кандидати са за народни представители от 15 Плевенски район (1 и 2 място в листата), като първият става министър, а вторият - само член на парламентарните комисии по култура и по парламентарна етика... Вторият получи
Голямата награда за литература на Софийския университет за 2007 г., а първият е кандидат за "Златения Скункс" на "Господарите на ефира"...

Дела и Документи...

2008-03-21T16:12:00.013+02:00

Хронология на събитията от проверките в ДСП - Първомай
(подкрепени с документи)

За рубриката "Лична позиция" на вестник "Първомайски свят"

2008-03-05T17:58:00.018+02:00

На 5 Март (сряда) 2008г., в 18:28 часа подадох в редакцията на в-к "Първомайски свят" чрез "Skype" по-долу приложения текст, който така и не е публикуван досега в нито един от четирите последователни броя на вестника издадени към днешна дата - 31.03.2008г. (понеделник)... Изводите всеки сам може да си ги направи...

По повод публикацията на г-н Кръстьо Кръстев - „Социалният патронаж се разраства” от бр.55 (23.02.2008 г.) на вестник „Първомайски свят”, бих искал да направя следния коментар (за рубриката „Лична позиция”), който съм озаглавил:

Социалният патронаж се разраства,
но проблемите в това звено на ОбА остават...

„Фактите не престават да съществуват,
поради това, че се пренебрегват”

Преди време в отворено писмо до общинските съветници на община Първомай, което така и не излезe на страниците на вестник „ПС”, но което им бе раздадено на ръка, разказах една история за това как се променя структурата на ОбА, за да се намери работа на „подходящия човек” и как се провеждат конкурсите в „реформираната” ни родна администрация... (който желае може да го прочете на интернет страницата: http://causa-bg.blogspot.com). Тогава споменах, че за добро или за лошо около половин година работих в ОбА Първомай на длъжност Старши експерт „Социални дейности” и че за „чудесиите” в това звено на общинската дейност смятам да разкажа някой друг път, при подходящи условия... И тези условия се появиха, но сега не смятам да се впускам в подробности (но ако е необходимо и това ще направя), а само искам да ви разкажа историята на едно потърпевшо семейство...

Повод ми даде гореупоменатата публикация и случайната среща с едно възрастно семейство от кв. Дебър,

което за известно време е ползвало услугата – Домашен социален патронаж - Първомай (ДСП) и което е било „ужилено” от служителите на това звено, плащайки два пъти храната си за месец октомври 2007 г. с парите, които са били предвидени за закупуване на въглища за зимата... (сиреч за отопление)

Ето и тяхната история... (прикаченият файл е жалбата им до Районна прокуратура – Първомай),

която е доста показателна за практиката в ДСП-Пътвомай, където с години парите се събират от санитарката и шофьора на автомобила, а не от касиер-домакина – Веселина Папазова, която е била длъжна да прави това...

Вече почти година и половина това звено е без непосредствен ръководител, назначен по надлежния ред – с конкурс, понеже длъжността, според структурата на ОбА, е държавен служител и се изисква такава процедура – а местото се е заемало временно до провеждане на конкурс. Така беше и в моя случай, така е и в момента, като интересното е, че през м. юли 2007 г. формално такъв конкурс бе проведен, като единственият допуснат или който се е явил (не съм сигурен точно), независимо че е работил почти година тази работа през 2006 г., не могъл да издържи изпита??? Ако желаете, мога да ви обясня защо се е получил този интересен парадокс..., но друг път, за да не отегчавам читателите, пък и те може би се досещат за какво и за кого става въпрос...

Така че, г-н Кръстев, когато пишете по тази (пък и която и да е друга) тема, не вземайте предвид само кметската гледна точка, а поразпитайте малко и тези, които имат преки наблюдения и са запознати по-добре с тази дейност от кмета, а също е добре и да потърсите хора, като семейство Кацарови от Дебър, защото такива като тях са много, но предпочитат да си траят и нямат куража да си търсят правата, а също за това се изискват средства и за адвокати, и за дела, които пенсионерите нямат в излишък. Вече пети месец това семейство се надява да му върнат парите – и за храната, и за адвоката... Така че г-н Папазов, по-добре им съдействайте това да се случи, за да не се стига до нови проверки от по-висшестоящи инстанции.

А на общинските съветници, и по-специално на двете постоянни комисии – по „Финанси, бюджет и стопански дейности”, и „Здравеопазване и социални дейности”, препоръчвам да прегледат докладите и да проверят как са изпълнени препоръките на двете държавни агенции – Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за държавна финансова инспекция, които съм сезирал през 2007г., поради нежеланието на г-н кмета Ангел Папазов да се проведе вътрешна проверка в това звено. Тези агенции са потвърдили констатираните от мен множество нередности и са дали конкретни предписания и препоръки за подобряване на работата в ДСП-Първомай, което явно не се е случило, след като дори и след техните проверки има случай като този на семейство Кацарови... А уволнението на Тонка Златанова е само да се замажат очите и да се потули далеч по-сериозната ситуация с проблемите в ДСП-Първомай.

Иначе Социалният патронаж е хубаво и полезно нещо, когато се прави наистина с мисъл за възрастните хора, които са обекта на тази дейност, а не за да се уреждат роднини, на които, като се вижда, никой не може да държи сметка и да търси отговорност..., заради протекцията на властимащия в момента кмет.

(Докладната ми до кмета, както и писмата от АСП и АДФИ до мене след извършените проверки, можете да прочетете на интернет страницата на „Кауза-БГ” - Местна инициативна група от община Първомай, а именно - http://causa-bg.blogspot.com )

С уважение:
Бисер Бойчев

Честит 3-ти Март!

2008-03-03T12:33:00.010+02:00

Честит национален празник, българи! Поздравяваме Ви с най-популярното стихотворение за този повод -

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

от Иван Вазов

Традиционното изкачване на връх Драгойна - 814 м.

(това е най-високият връх в община Първомай, където е открито Тракийско светилище -
за повече информация виж: http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org/web)

в навечерието на светлия национален празник -
"3-ти МАРТ" (02.03.2008 година)

Всички снимки от похода могат да бъдат разгледани на страницата:

http://picasaweb.google.com/causa.bg

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: “Търчете! Тамо са раите!”
И ордите тръгват с викове сърдити,
и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: “Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!”
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.
“Грабайте телата!” - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Мото на месец МАРТ...

2008-03-01T23:34:00.004+02:00

"Фактите не престават да съществуват поради това, че се пренебрегват!"

Размисли след февруарската сесия на ОбС Първомай от 22.02.2008 година

2008-02-27T16:57:00.007+02:00

(изпратих това писмо по електронната поща в редакцията на в-к "Първомайски свят" на 27.02.2008г.-сряда, за публикуване в бр.56 от 01.03.2008г.-събота, но размислите не бяха поместени - явно не са съответствали на редакционната политика на вестника...)

Уважаема г-жо Георгиева,

Предлагам Ви своите размисли по повод гласувания "Бюджет-2008", за публикуване в предстоящия брой на в-к "Първомайски свят", в рубриката - "Читателска поща", разбира се, ако отговарят на редакционната Ви политика.

Благодаря ви предварително.

С уважение: Бисер Бойчев

Ето ги и самите размисли:

103 дни не бяха достатъчни на нашия „нов-стар” градоначалник да изпълни задължението си вменено му от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.44, ал.5, (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.), а именно: Кметът на общината представя пред общинския съвет програма за управление за срока на мандата в тримесечен срок (сиреч 90 дни) от полагането на клетвата. Програмата съдържа основните цели, приоритети, дейности, сроковете за изпълнение и очакваните резултати. Кметът на общината представя пред общинския съвет годишен отчет за изпълнението на програмата в срок до 31 януари.

Независимо от питането отправено по този повод от Местната инициативна група – „Кауза-БГ”, дали е допустимо да се приема Бюджет-2008, без да е предложена, обсъдена и приета от ОбС Програма за управление на общината за срока на мандата от страна на кмета, което налага бюджетът за всяка една година от неговия мандат да бъде обвързан с тази програма, общинските съветници почти единодушно узакониха нарушението на ЗМСМА.

Но защо ли се чудим – нищо ново под слънцето – така премина и първият мандат на нашия градоначалник – без програма, цели и срокове (разбира се, тогава поне законът не е изисквал такова нещо), за да се стигне до абсурдния отговор на г-н Папазов от бр.34 (15.09.2007) на въпроса, отправен му от Петя Николова в интервю по повод предизборната кампания за местните избори-2007г.: „г-н Папазов, на колко процента определяте изпълнението на предизборните си обещания отпреди 4 години?, той да каже следното – „Аз конкретни предизборни обещания не съм давал...” Явно на кмета му е доста къса паметта или просто така му оттърва повече – да не си спомня това, което дори и да не е било формулирано като ясна програма, е било включено в брошурата, направена да обслужи предизборната му кампания през 2003 година (неговата и на коалицията, която го бе издигнала по онова време...)

Колко удобно, след като не си давал конкретни обещания – на фона на безпаричието и безхаберието от предните мандати – каквото и да си направил след това ще се равнява на 100% изпълнение и успеваемост.

И така, с пожелание за успешно реализиране на „Бюджет-2008”, бих искал да завърша с думите на незнайния поет: „Няма нищо по-лесно на света от това да обещаеш, няма да ти коства нищо, това, което нивга няма да направиш!”

Искрено Ваш:
Бисер Бойчев

Питане до кмета на община Първомай по повод предстоящата сесия на ОбС на 22.02.2008 година (петък):

2008-02-21T14:09:00.005+02:00

1. Допустимо ли е да се приема Бюджет-2008, без да е предложена, обсъдена и приета от ОбС-Първомай Програма за управление на общината за срока на мандата от страна на кмета – нещо, което му е вменено като задължение от ЗМСМА – чл. 44, ал.5 - а именно:

Чл. 44 (5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Кметът на общината представя пред общинския съвет програма за управление за срока на мандата в тримесечен срок от полагането на клетвата. Програмата съдържа основните цели, приоритети, дейности, сроковете за изпълнение и очакваните резултати. Кметът на общината представя пред общинския съвет годишен отчет за изпълнението на програмата в срок до 31 януари.

и което налага бюджетът за всяка една година от мандата на кмета да бъде обвързан с тази програма?

2. По отношение на Бюджет 2007 имаме следните питания:

а) Колко средства са изплатени по граждански или други договори (ако има такива) на консултантски фирми, за разработване на проекти по усвояване на еврофондовете, при положение че има цял отдел в ОбА (2 или 3 души, а сега в новата структура бе гласуван дори още един щат)?

б) Колко средства са изплатени на в-к „Първомайски свят” от бюджета на ОбА или ОбС и за какво, след като вестникът не е издание на общината?

в) Колко са средствата за мобилни комуникации през 2007г. (колко души и на какви лимити). Проведена ли е обществена поръчка за избор на мобилен оператор (ако сумата е над изискуемата за обществените поръчки); кой определя лимитите и следи дали се използват по предназначение; някой платил ли е, ако е надвишил определения му лимит; когато кметът бе в отпуск и провеждаше предизборната си кампания – каква е сумата на мобилния му телефон и дали е внесена от него в бюджета?

г) Колко доклада има направени от Отдела „Вътрешен одит” за 2007г., от кого са разгледани и взети ли са предвид препоръките, направени от одиторите.

Предложение към последната точка: Преди да се представи годишния план на този отдел за одобрение от кмета, планът да бъде обсъден на сесия на ОбС, като докладите да се представят и на Постоянната комисия „Финансии, бюджет и стопански дейности”, която също да упражнява контрол по тях и да следи дали се изпълняват препоръките. Същата комисия (или дори отделен общински съветник) да може да предлага промяна в годишния план, ако това е необходимо, защото практиката е такава, че дори служител от ОбА да предлага такова нещо с докладна, кметът по свое усмотрение може да разпореди или не такава проверка – за миналата година има такъв прецедент – кметът спря проверка в звеното Домашен социален патронаж – Първомай, а защо - може той да обясни...

Предлагаме на ПК „ФБСД” да прегледа докладите и да провери дали са изпълнени препоръките на държавните агенции - Агенция за социално подпомагане и Агенцията за държавна финансова инспекция, които констатираха множество нередности в това звено и дадоха конкретни препоръки за подобряване на работата там.

135 години от гибелта на Васил Левски - символът на безусловната любов и преданост към Отечеството

2008-02-19T21:32:00.011+02:00

Свята и чиста република

Васил Левски - писма и документи

Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република

П о д б у д а: Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.

Ц е л: С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.

За извършването на такава революция са нужни:
1) уреждане [организация], 2) пари, 3) хора, 4) оръжие и други бойни потреби.

За да се приготви всичко това и се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани със съгласието на по-голямата част от българския народ, [които] съставиха Централен български революционен комитет.

Из "Нареда [проектоустава] на работниците за освобождение на българския народ" - подбуда и цел.

Коментар по повод КОМЕНТАРИТЕ на АНОНИМНИТЕ души...

2008-02-19T16:07:00.016+02:00

Честно казано не вярвах, че ефектът ще е толкова скорошен. Явно мълвата бързо се разнася в малкия град... Само двадесетина дни след началото на публикациите в Блога, без да е правена каквато и да е реклама на страницата (само 3-4 човека от града бяха информирани за това) вече местните управляващи подскочиха като ужилени, та даже и започнаха да заплашват свободно пишещите граждани. Изглежда обаче, че те сякаш са хванали Бога за шлифера и дотолкова са се главозамаяли и опиянили от властта и може би смятат, че все още живеем в средновековието, във времето на ИНКВИЗИЦИЯТА, където всичко им е позволено. Така беше и по-времето на комунизма уважаеми дами или господа – да се преследват инакомислещите, да се убиват или най-малко да лежат в лагерите и затворите, което явно е оставило траен отпечатък в съзнанието и мисленето на хората дори и днес – почти двадесет години от началото на „ПРЕХОДА към ДЕМОКРАЦИЯ”. За жалост думи като ДЕМОКРАЦИЯ, ПЛУРАЛИЗЪМ, СВОБОДА НА СЛОВОТО И ВЯРАТА са все още само концепция за много хора в България....

Ето защо по повод първия коментар бих казал, че явно този който го е написал не си е направил дори и труда да прочете какви цели си е поставила „Кауза-БГ” (поне засега) и по инерция в мисленето е направил простата аналогия с целите на Месната Инициативна Група (МИГ) на общините Първомай и Садово, която така и не мина (а защо – вие ще кажете) на последната сесия на предишния местен парламент - през октомври 2007 година. Така че това за проектите, ремонтите и училищата сме го оставили на тази група – когато и да я одобрят, а така също и на Отдела „Евроинтеграция и проекти” към ОбА на Първомай. Нашата скромна цел е да предизвикаме дебати в обществото за нещата, които се случват в нашата родна администрация, а също и сред обществеността ни и да създадем ГРАЖДАНСКИ ФОРУМ в Първомай (но не какъвто е "форума" на лакеите в страницата на ОбА, където хората са анонимни или се крият зад „ник-неймчета”), където явно да се дебатират проблемите на хората от общината, да се търсят решения и да се упражнява граждански контрол и натиск над властимащите, та да не се самозабравят в своята „работа” дотолкова, че да се стигне дори дотам да заплашват тези, на които са се заклели да служат, макар и да не са гласували за тях ...

А по отношение за плюенето, ми е чудно защо така болезнено се приема критика, която може да бъде потвърдена с документи..., а ако го смятате за клевета, то си има ред в тази държава как може да си потърсите правата, ако наистина съм Ви засегнал неоснователно – аз поне се подписвам под това, което съм публикувал...

По бързия Ви отклик на публикациите в Блога, мисля че тази първа цел, която сме си поставили – да даваме гласност и на нелицеприятните за Вас неща, които стават в общината, предизвиквайки обществена нетърпимост към злоупотребите и корупцията – май започва лека-полека да се осъществява, което е много радостно...

По отношение на втория коментар - понеже не съм сигурен кой точно го е писал – мога да кажа следното: Мисля, че войната я започна господин Кметът, който не обърна внимание почти цял месец на докладната, която му написах като негов служител по отношение на нередностите в звеното Домашен социален патронаж – Първомай, до момента в който трябваше да сигнализирам за това три Държавни институции. Две от тях извършиха проверки и констатираха множество нарушения, но както се е изразил след това нашият градоначалник – „Е дойдоха, провериха и направиха два АКТА, и какво от това”... е явно, че това е просто „бял кахър”, който не може нито да го притесни, нито да го помръдне дори в неговото безочие и високомерие... А това дали се изпълняват предписанията, които са дадени от тези агенции – мисля че ОбС е длъжен да проконтролира, защото от жалбата (от януари 2008 година) на Слави и Деля Кацарови от Дебър до РП Първомай, потърпевши от служителите на ДСП-Първомай, заради които се е наложило да плащат два пъти храната си за м. Октомври 2007 година и заради което не са имали пари да си купят въглища за отопление, си личи че нещата в това звено продължават да вървят по старому... (и докладната, и отговорът на агенциите до мене и жалбата на семейството от Дебър ще ги кача в най-скоро време в Блога ...)

А това, че можете да публикувате всякакви неща по мой адрес във Вашия лакейски вестник – в това изобщо не се и съмнявам, нито пък ме притеснява нещо. Много преди да станете кмет на Първомай, още преди 13 години това направиха почти всички регионални, та дори и национални медии, като периодически тази тема се размахва, когато на някой му хрумне да плаши народа със сектите. Въпросът е, че нито ме е срам, нито нещо ме притеснява – както е било тогава, така и сега (през последните години съм минал през много нападки, обвинения и клевети, които са ме калили до някаква степен в тази битка). Дори ще Ви дам линкове, откъдето да черпите информация за нашето движение и за мен самия, ако толкова Ви интересува... Скоро писах нещо по темата за сектите на Слави Трифонов, а смятам да го направя и до други национални медии и популярни предавания, така че може да чуете нещо по въпроса и от средствата за масово осведомяване...

А че ще намерите хора, които да кажат „блага дума” за мене – няма спор, такива хора винаги са на разположение в подходящия момент. За моя радост обаче всичките ми класни ръководители от Първомай са все още живи и могат наистина да кажат „що за стока съм бил", както е вметнато във втория коментар, такава информация можете да получите и от местата, където съм работил, а имам и доста приятели и познати, които въпреки „сектантските ми изпълнения” все още не са се отказали от мене – те също могат да кажат нещо, ако „Първомайски свят” благоволи и им предостави думата.

Най-много обаче ще се зарадвам, ако видя моето „Отворено писмо до общинските съветници на Първомай” (пък и други материали, които възнамерявам да продължа да предоставям в редакцията на вестника) да бъде публикувано с Вашата „благословия” в регионалния вестник, а Вие самия да го разнасяте с ентусиазъм по кафенета, седянки и паланки..., така както го правихте в предизборната кампания, пък и сега, когато има„хвалебствени писания” във Ваша полза. Едва тогава мога да се убедя, че има плурализъм и свобода на словото в нашата родна община и ще дойда сам да Ви стисна ръката и да Ви поздравя с надеждата да „заровим томахавките”, защото аз много добре разбирам, както бе казано във филма „Мисията”: „Ако със сила и война можеха да се решат проблемите на този свят, то за любовта нямаше да има място тогава на Земята!”, но докато не го видя това да се реализира, аз ще бъда един от „последните мохикани” в този град и тази страна...

Между другото искам само да Ви напомня (защото Вие явно не четете законите, след като пренебрегвате дори вмененото Ви задължение от ЗМСМА, чл.44, ал.5, но за това ще има питане на предстоящата сесия на ОбС), че в България по конституция има свобода на съвестта и вероизповеданията, а също така и действащ Закон за защита срещу
дискриминацията.

С уважение:

Бисер Бойчев

Два интересни коментатара за Болга - „Кауза-БГ” от вчера – 18.02.2008 г. (понеделник), за жалост от анонимни източници...

2008-02-19T15:51:00.009+02:00

Към читателите на Блога - "Кауза-БГ":

Здравейте, бих желал да Ви предложа коментарите така, че да се виждат директно, в противен случай може да останат незабелязани в графата "коментари", така като са анонимни и техните автори. Обикновено не отговарям на хора, които използват псевдоними или са анонимни, понеже за мен това са страхливи и дребни душички или по-скоро „мъртви души”, но в случая не мога да ги подмина просто така, защото техните коментари са много показателни за манталитета на настоящите местни и национални властимащи, както и за техните лакеи и блюдолизци, които нямат нито куража, нито доблестта да застанат явно зад това, което мислят...

Ето и коментарите, така както са написани:

1) Анонимен каза...

Някои хора живеят, за да плюят срещу другите хора, но какво са направили за обществото? За съжаление, нищо! освен да членуват в секти, да се опитвата да съдят невинни хора. Кауза БГ какво ще направи за общината, на колко хора ще помогне, колко инфраструктурни проекти до момента е спечелила, колко детски градини е ремонтирала?

Понеделник, 2008, Февруари 18 11:40

2) Анонимен каза...

Ако трябва да водим война ще започнем. Моите козове са повече и още една нападка срещу мен и аз ще използвам вестника, за да ги публикувам - уволненията, сектите и т.н. от хора, които те зная що за стока си!

Понеделник, 2008, Февруари 18 11:43

Мото на месец ФЕВРУАРИ...

2008-02-01T07:46:00.005+02:00

"Няма нищо покрито, което не ще се открие и тайно, което не ще се узнае." (Лука 12:2)

Моят ОТГОВОР на ФАКТИЧЕСКИЯ ОТКАЗ...

2008-01-31T22:08:00.003+02:00

Четвъртък, 31 януари 2008, 12:08 ч.

ОТГОВОР
на отказа за публикуване на Отвореното писмо до общинските съветници на Първомай

Уважаема редакция на в-к „Първомайски свят”,

Май куражът Ви беше дотук. Не получихте „благословия свише”... Естествено че можем да разговаряме, но на мен Вашите аргументи са ми ясни напълно и Ви разбирам много добре – и вие деца храните, пък и в малък град живеем - по-добре да сте на „печелившата страната” за момента... Но не забравяйте, че „всичко тече и всичко се променя”, рано или късно.

Разбира се че не може да става и дума за цензура..., просто има много по-общозначими и актуални теми за общината ни в момента – като за дъвката („Преживяйте да преживяме!” на г-н Кръстев) например – за да ни интересуват въпроси от рода как се провеждат търговете и конкурсите и „реформата” в структурата на нашата родна Общинска администрация.

А за спиране на ентусиазма ми и дума не може да става – та аз едва сега започвам... и както е казал народът и поетът – „Луд човек и силен вятър – спиране нямат” и „Не се гаси туй, що не гасне...”. Като доста „наивен човек”, аз обаче раздадох писмото на общинските съветници пък те може и да го прочетат. Освен това има и други медии (областни и национални), които проявиха интерес по темата, да не говорим, че до хората в малкия град може да се стигне и по други начини..., а пък и отгоре на всичко отдавна вече живеем в епохата на интернет...

Но всяко нещо с времето си.

Чудя се обаче какво точно е имал предвид г-н С. Панайотов като Ви е сравнил с нивото на националните вестници?

Все пак можехте да публикувате поздрава ми по повод Вашия първи рожден ден – не се става току-така на една година – а той поне беше искрен и от сърце.

С уважение:
Бисер Бойчев

Резултатите от културата на "СВОБОДНИЯ СЕКС"...

2008-01-31T20:24:00.004+02:00

"... и ще пожънете това,

което сте посяли!..."

Отговор на Повторния опит за публикуване на Отвореното писмо във в-к "Първомайски свят"

2008-01-29T06:31:00.005+02:00

Понеделник, 28 януари 2008, 20:31 ч.

Ето го и фактическият ОТКАЗ на редакцията на в-к "Първомайски Свят":

Уважаеми г-н Бойчев,

Дълбоко ценим Вашата гражданска позиция и непримиримо отношение към социални, политически и икономически проблеми на общината, в която живеем. Готови сме да публикуваме Ваши изложения по общозначими и актуални теми. Ще се радваме, ако отказът ни да дадем гласност на последното Ви писмо не спре Вашия ентусиазъм и не Ви накара да си мислите, че става дума за цензура. Готови сме да разговаряме с Вас, ако желаете, за да изложим аргументите си за непубликуването на Вашето писмо.

С уважение:
в.”Първомайски свят”

Oтново за Отвореното писмо (втори опит)

2008-01-28T18:36:00.001+02:00

Понеделник, 28 януари 2008, 08:36 ч.

Уважаеми г-н Сребрев,

Благодаря Ви за отговора.

Отсега нататък ще имам предвид Вашата препоръка. Ето защо, още днес Ви изпращам същото писмо, но с малки корекции. Аз ще се погрижа то да бъде предадено на ръка на общинските съветници, за да го получат преди сесията, а за останалите читатели на вестника мисля, че то ще бъде полезно за размисъл, независимо, че ще стигне до тях малко по-късно.

С уважение:
Бисер Бойчев

Дано, Дано...

2008-01-27T22:12:00.001+02:00

1. Ако до всяко добро същество
застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот,
че само си викам "Дано".

2. Ако към тия две същества,
прибавиш и още две,
ти знаеш ли колко прави това?
Най-малко хиляда и две.

Припев:
Дано, дано, дано, дано, дано, дано,
до всяко добро същество застане поне още едно,
тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам "Дано".

3. Тогава престава да те е страх
и от страха те е срам,
щом има някой с теб, с мен и с тях,
щом няма никой сам.

4. Щом ти е трудно не се колебай,
не страдай току-така,
ела приятел и лапата дай,
аз ще ти дам ръка.

Припев(х2):

Дано, дано, дано, дано, дано, дано,
до всяко добро същество застане поне още едно,
тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам "Дано, дано, дано".

вокал: Богдана Карадочева
музика и аранжимент: Стефан Димитров,
текст: Миряна Башева

Фотофакти...

2008-01-27T22:10:00.000+02:00

COMING SOON...

Отворено писмо до общинските съветници на гр. ПЪРВОМАЙ

2008-01-24T22:30:00.004+02:00

(материалът бе предназначен за бр.51 на в-к "Първомайски свят" от 26.01.2008 г., като бе изпратен на 24.01.2008 г. в 12:57, но поради редакционното приключване на броя (!!!), писмото не бе публикувано... Ето и отговорът от редакцията (25 януари 2008, 14:28 часа):

Г-н Бойчев, Извиняваме се предварително, но поради запълване на броя не можем да Ви публикуваме писмото в този брой. За публикуването му за по-следващия брой има грижата главният редактор на вестника. За да създадем традиция и по-нататъшни разминавания, ще Ви помоля да пращате писмата си до сряда вечер. Във вторник и сряда сме в редакцията от 17.30 до 21.00 ч. Всичко най-хубаво.Сребрин Сребрев )

Най-напред искам да започна с поздрав към екипа на регионалния седмичник – вестник „Първомайски свят” – по повод първата годишнина от началото на издаването му и да пожелая на всички много здраве и творчески успехи през тази и всяка следваща година, за да могат хората в община Първомай да получават нужната и обективна информация, така необходима за формирането на нашата лична позиция, а също и за вземането на всяко едно решение по важните за региона ни въпроси и проблеми. Продължавайте да търсите истината и разнообразието в гледните точки (нещо, в което започвам да се убеждавам), защото както е казано в Библията - ”... и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни...” (Йоан 8:32) Информацията е хубаво нещо, когато я има, но дори и тогава, нейното наличие е само необходимото, но недостатъчно условие, за да станем свободни и отговорни хора в една демократична държава. За целта е нужно информацията да е обективна, сиреч – истинна..., защото ако не е обективна, ако не преследва истината, тя не може да ни направи свободни хора, а да не говорим за отговорни граждани...

Въпросът обаче е „трябваше ли да минат 6 години, за да бъде прогонен обществено-политическият вакуум, витал в общината" (според думите на г-н Самуил Панайотов от бр. 50), три от които, са в мандата на „стария-нов” кмет на община Първомай и защо господин кмете, тази „празнота в информационното пространство бе запълнена”, както сам сте се изразил по време на честването на първия рожден ден на вестника, едва в последната година от вашия първи мандат – годината на местните избори? Дали това е случайно или не – всеки може сам да поразсъждава и да си отговори на този риторичен въпрос, а обяснение от рода, че не е имало средства не мога да приема за сериозно, защото никога проблемът не е в парите, а във волята и желанието – защото там където има желание и воля, винаги се намира и начин, особено ако това е Божията воля.

Изтича третия месец след изборите за местна власт. Страстите отдавна са утихнали и животът се е върнал в „нормалното” си русло. Както е казал народът – „всяко чудо за три дни”, а после – „нищо ново под слънцето”. След като премина драматичният вот за председателското място на ОбС, последван от споразумения и дебати за постоянните комисии, техните председатели, зам. председатели и членове, сега идва ред на пазарлъците по структурата на ОбА. Отново ще има удари под кръста, извиване на ръце и надцаквания. Кой на кого и какво ще обещава, за да получи нужната подкрепа и мнозинство – за нас страничните наблюдатели бъдещето ще покаже, а дотогава само можем да гадаем. Засега нещата си вървят постарому и нищо не подсказва, че има ново мислене и нов манталитет – и как да се очаква такова нещо, като хората са си същите, а манталитетът не се променя от „ден до пладне”.

Понеже това е броят, който ще излезе преди януарската сесия на ОбС, където най-вероятно ще се дискутира и приеме новата структура на ОбА, бих желал да предложа на вниманието на общинските съветници една история, в която за добро или за лошо самият аз взех участие през първата половина на 2007 година. Може да им е от полза, ако наистина ще мислят за интересите и благото на Общината, ако ще търсят за работата хора, не както е прието у нас и досега – „на определени хора - определена работа” и структурата да се наглася според „тези изисквания”.

Когато през октомври 2006 г. бе обявен конкурс за овакантената длъжност Началник отдел „Стопанска дейност, Общинска собственост и Евроинтеграция” в ОбА Първомай, реших да си подам документите и да опитам. Предстоеше ни влизане в Европейския съюз и отвсякъде нашите властимащи се надпреварваха да доказват, че вече сме изпълнили критериите за членство. Мислех си, че това ще важи и за нашата община, но явно съм надценил доста ситуацията, защото независимо от обещанията за нов облик в работата на ОбА, за прозрачност, принципност и прочие, които така щедро кандидат-кметът през 2003 година г-н Ангел Папазов бе давал се оказа, че са били просто прах в очите. Май само аз от всички не бях разбрал, че все още ситуацията се основава на принципа за шуро-баджанащината и на още нещо..., за да получиш нужното назначение. То си имало "фаворит" за този пост или както се оказа по-късно за част от него, но просто в този момент тя (въпросната госпожа) е нямала нужния 4 годишен стаж, за да го заеме още тогава... Оказа се, че аз бях единственият, който се яви на теста и за малко не го издържах..., но все пак бях допуснат!!! Длъжността така си и остана незаета, а на мен ми предложиха от кумова срама, временно да заема друга длъжност до провеждане на конкурс за нея (каквато обикновено е практиката преди да я заемеш официално) – Ст. експерт „Социални дейности”. Приех, защото имах натрупан някакъв опит през последните години в тази сфера и смятах, че мога да бъда полезен за общината си. (за чудесиите в това звено на общинската дейност мисля да разкажа някой друг път, за да придобиете представа какво става там...) Пък и така можех по-добре да вникна в процесите и тенденциите, които движат нашата Първомайска администрация и отново да се кандидатирам за първата длъжност, когато насрочат нов конкурс за нея. Оказа се, че идеята била през 2007 година, с приемането на новата структурата на ОбА през месец февруари, тази длъжност да отпадне и да остане само – Гл. експерт „Евроинтеграция и проекти”, която тутакси, до провеждането на конкурса бе заета от „фаворитката”, работеща по онова време в ОбА като „първа” секретарка на кмета (защото по същото време имаше и титулярна секретарка) или като "Началник на кабинета на кмета", нещо от този род! В един слънчев ден, същата тази госпожа ме повика, за да ми каже, че по информация от Секретаря на общината, скоро ще насрочат конкурси за двете длъжности и че тя (Секретаря на общината) е предложила всеки от нас да си подготви по три теми за конкурса, така че да сме сигурни в спечелването му, независимо дали ще има и други кандидати... Слушах и не вярвах на ушите си, че може да се стигне чак до такова нещо. А тя най-спокойно ми заяви, че е участвала в много конкурси и че нещата стават по този начин... (между другото тя е човек, който е завършил Право и някой ден може да стане я прокурор, я съдия или адвокат, та си представете за какво „право” ще става въпрос тогава) Аз разбира се реших да си подам документите за длъжността, която въпросната госпожа временно заемаше и познайте дали бях допуснат до конкурса, независимо че длъжността вече бе по-ниска отпреди и се изискваше не 4, а само 2 години стаж... Разбира се, че не бях допуснат. Изискванията вече така бяха формулирани, само дето не беше написано и името на човека. Дори ми бе зададен интересния въпрос: „Ама ти сериозно ли ще си подаваш документите, не знаеш ли кой ще заеме мястото?” Ами ако се знае човекът предварително, защо изобщо да се провежда конкурс... В действителност тя бе единственият допуснат до изпита кандидат и явно бе писала по темата (или теста) и сигурно се бе „представила добре”, защото скоро след това, вече съвсем законно бе назначена на заветната длъжност.

След тази случка, аз разбира се не си подадох документи да кандидатствам за моята длъжност, когато обявиха конкурса за нея – реших, че мястото ми не може да бъде в „реформираната” по такъв начин администрация, а и по други още по-сериозни причини, които скоро ще излязат наяве...

Така че госпожи и господа общински съветници, имам само една молба към вас – приемайки новата структура на ОбА за 2008 година, мислете за интересите и благото на общината, а не за нечиите частни интереси. НЕ ТЪРСЕТЕ НА ЧОВЕКА ПОДХОДЯЩА РАБОТА, А ЗА РАБОТАТА – ПОДХОДЯЩИЯ ЧОВЕК.

Радвам се, че в началото на втората си година в-к „Първомайски свят” вече има „електронна поща” и „скайп адрес”, та да можем по-лесно да комуникираме помежду си. Дали и за тази ваша придобивка трябва да благодарим отново на кмета? Въпросът е, че повечето от читателите на вестника едва ли знаят какво значат тези неща, а камо ли да ги използват.

С уважение:
Бисер Бойчев

Коментар и питане до кмета на община Първомай чрез председателя на ОбС от Местна Инициативна Група – “Кауза-БГ”

2008-01-17T22:30:00.001+02:00

(публикувано в бр.50 на в-к "Първомайски свят" от 19.01.2008 г.)

Сякаш от година на година нещата се влошават – то не бяха наводнения…, последвани от суша, после пък пожари…, избори (това е един друг вид, човешки катаклизъм)… и отново наводнения… Така завърши 2007 година. 2008 година пък още от самото си начало ни хвана здраво в зимните си клещи… За разлика от миналия сезон, този път и студът, и снегът са предостатъчно… Добре че си нямаме океан иначе я цунами, я тайфун можеха да ни ударят… Нова година – нов късмет! Дали ще е на късмет обаче или на нещо друго – времето ще покаже. Но като се има предвид реакцията на властимащите – мисля че още отсега се очертават тенденциите…

Това че вестник “Първомайски свят” още от самото си стартиране в началото на 2007 година работи с основна цел да изгражда и поддържа положителния ореол на общинския кмет – Ангел Папазов – в годината на местните избори е ясно почти на всички…, та дори и на непредубедените хора в града. То бива, бива хвалби и почести, ама всичко си има граници…, но явно това не е присъщо на величията нито от национално, нито от местно ниво…

За да се стигне до абсурда като този в последния 49 брой на в-к “ПС”, който отрази спасителната акция до прословутата хижа “Сини връх”, където общинският кмет гордо яхнал новия трактор на ППКЗК “Единство-94”, сам потегля да проправя път в преспите и да спасява закъсалите купонджии (чудя се само как поне не бе направена и някоя и друга снимка от мястото на събитието, която да увековечи този знаменателен момент), а когато го търсят да даде информация за непочистените улици и пътища в Общината да е толкова зает, че да не намери дори и пет минути време да разясни за окаяната ситуация със снегопочистването… Ами съвсем разбираемо е – тук няма нищо за хвалене – то положението беше повече от трагично. Дори се е стигнало до ситуацията, че в ОбА не се знае в ресора на кой от заместник кметовете е тази дейност… като отговорността се прехвърля от един на друг… А това че една фирма е била единствения участник при “кастинга” (по-скоро би трябвало да се нарече търг) по възлагане на обществените поръчки не е прецедент, а практика в дейността на ОбА при провеждането на търговете и конкурсите… (аз самият имам преки наблюдения как тези неща стават в ОбА, но това ще бъде тема на друг коментар). Може би ще бъде добре, ако в дневния ред на следващата сесия на ОбС се включи питане към кмета, възможно ли е “Агродоминатор” с 4-5 “пригодени за целта машини” (а може би ще се окаже, че в действителност са само 2-3 такива машини) да извършва не на една, а две дейности – първата е поддръжката през зимния сезон на четвъртокласната пътна мрежа, т.е връзките към селата и втората – снегопочистване на транспортната мрежа в града и кварталите…

И понеже самите вие сте написали, че “повечето от пътните настилки според шофьорите останаха заснежени и неопесъчени”, по скоро уводното заглавие на миналия брой би трябвало да бъде: “В Общината НЕдоволни от снегопочистването!” (ако се има предвид хората на Община Първомай, а не кмета, зам. кметовете или Общинската администрация). Защото иначе се в материала се пише едно, а от заглавието се разбира съвсем друго…

А на нас не ни остава нищо друго освен да се надяваме да задуха южният вятър, който да оправи ситуацията със снежната покривка по улиците и пътищата в Първомайска община, докато мине питането, ако изобщо има такова. Пък до традиционния Общински зимен празник на Пампорово може отново да навали хубав и дебел сняг…, дано обаче да е само в планината…

Мото на месец ЯНУАРИ...

2008-01-02T08:37:00.002+02:00

"От скъсаното копче до летателното произшествие е една крачка!”

Коледно и Новогодишно послание и представяне на Местна инициативна група - "КАУЗА-БГ"

2007-12-23T21:40:00.002+02:00

(продължение от брой 47 /15.12.2007 г./ на в-к “Първомайски свят”)

б.а. - Материалът бе подаден на ръка в редакцията на вестник "Първомайски свят" на 20.12.2007г., като само повдигнатото в червен цвят бе публикувано във вестника... (бр. 48 от 22.12.2007 г.)

Местна инициативна група - “Кауза-БГ” е неформално и засега виртуално сдружение с идеална цел в обществена полза на “местни индивиди”, които все още не са забягнали в чужбина да търсят щастие и препитание и напук на всичко – цинизма, фалша, лъжата, лицемерието, корупцията, демагогията и какво ли още не – са все още тук, в България – за добро или за лошо. Нашата скромна цел е да стимулираме мисленето и общуването между съгражданите ни, останали за сега в града, но най-вече сред младите хора, защото те са “бъдещето на нацията” - поне така казват в своите патетични обръщения по различни поводи “обиграните политици”, които обаче се интересуват най-вече за собственото си бъдеще и благополучие, но не и за това на своите съграждани или сънародници. Изхождайки от виждането “да мислим глобално, а да действаме локално”, нашата втора цел е да предизвикаме една “тиха революция” в съзнанието, която единствено може да доведе до някаква реална промяна в живота около нас – не само външна, видима промяна, но по-скоро вътрешна промяна – промяна в сърцата и душите на хората, без която каквото и друго да постигнем, няма да е от съществено значение. Докато човек не се промени вътрешно, все едно нищо не се е променило реално…

В какво се е изразява промяната през последните 18-19 години на преход от тоталитаризъм към демокрация??? Откъде идваме, къде сме в момента и накъде отиваме или искаме да отидем??? Какво харесвам или не харесвам у днешните политици? Защо гласувам или не гласувам и какво би ме накарало да гласувам??? Защо искам да напусна България или какво ме задържа тук все още…. Тези и много други подобни въпроси могат да бъдат разгледани и върху които може да се разсъждава по втората задача от обявения конкурс…

Краят на годината е! Наближава светъл празник… Време и за пожелания, и за приготовления, и за равносметка, но по нашенски е най-вече време за софри и мохабети… “Празничната треска и еуфория” вече почти ни е обхванала, а някои дори цяла година не ги е напускала…

Преди да тръгнем накъдето и да било през Новата 2008 година, нека поне за малко да се замислим за морала, ценностите и идеалите… в политиката, в бизнеса, в живота…, тоест за всичко което е около нас и в нас самите…, с което сме свикнали и срещу което се борим…, което обичаме и което мразим…, с което сме приспали удобно съвестта си, но и което се опитва да ни разтърси здраво, за да ни извади от вековната дрямка, обхванала съзнанието ни… Защото имаме нужда от пречистване, покаяние и промяна.

В дните до Коледа ви предлагам за размисъл и медитация думите на един известен комик от “страната на мечтите и невероятните възможности”, ако ви остане време за това, разбира се.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!

Джорж Карлин* - За нещата от живота…

(по материали от чуждия печат)

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин – известният груб и устат американски комик от 70-те и 80-те години – написал:

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космически ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по добри неща.

Запомнете, отделяйте повече време на тези които обичате, защото те не са до вас завинаги.

Защото животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

* Джордж Карлин е водещ американски актьор и комик. Роден е в Ню Йорк на 12 май 1937 ггодина. Започва кариерата си 19-годишен в различни радиостанции в Бостън. Снима се в различни хитови филми сред които “Принцът на приливите” и “Догма”. Три пъти е номиниран за наградата “Еми”, а три негови албума са удостоени с “Грами”Критиката горещо хвали двете му книги, първата от които “Brain Dropping” (“Разпадащ се мозък”) 18 месеца се задържа в класацията на бестселърите. Аплодиран участник е в най-популярните шоу-програми на различни телевизионни водещи. И до днес инася по около 150 актьорско представления годишно из цяла Америка.

Дали е така или не, всеки сам за себе си може да прецени. Факт е че много неща ни мъчат, тревожат и притесняват. И може би с право. Но понеже наближава Коледа, нека отворим Светото писание - Библията, книгата на книгите и да потърсим отговор и вдъхновение в думите на Исус, чието Рождество ще отбележим съвсем скоро:

“И тъй, не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците); понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” (Матей 6:31-33)

Весела Коледа и щастлива Нова година 2008!

Местна инициативна група – “Кауза-БГ” обявява два конкурса:

2007-12-13T20:30:00.001+02:00

(публикувано в бр.47 на в-к "Първомайски свят" - 15.12.2007 г.)

“Кауза-БГ” обявява два конкурса:

1) Решаване на задача по математика за 4-ти клас, за участие в шоуто “Това го знае всеки обигран политик”, а именно:

Задача: Имайки предвид резултата от второто тайно гласуване за избор на председател на Общинския съвет в гр. Първомай – 15:14, общия брой на общинските съветници – 29 и броя на представените партии и коалиции в местния парламент – 9 (10, 5, 5, 2, 2, 2, 1, 1, 1), в задачата се пита:

а) колко време ще е необходимо за формиране на ново мнозинство, за да бъде избран нов, “по-подходящ” председател на ОбС?

б) групата на коя партия или коалиция - представена в местния парламент - ще направи възможно формирането на “кметското мнозинство”?

в) каква ще бъде “цената” за да се случи това – във финикийски знаци или постове?

г) посочете името на следващия председател на ОбС.

Условия заучастие:

Допускат се само лица имащи право на глас;
Може да участвате и с “чужда лична карта” ако нещо ви притеснява, неограничен брой пъти, като е необходимо да бъде отговорено вярно и на четирите подвъпроса;
Отговорите се приемат в срок до 100 дни след проведеното първо заседание на ОбС, на адрес: causa.bg@abv.bg;
Победителят ще бъде обявен около Гергьовден-2008 година, във в-к “Първомайски свят”, ако той все още продължи да излиза (или ако бъде спрян, когато го пуснат след три години, като подготовка за следващите местни избори – да бъде опреснена паметта на потенциалните избиратели);
Ще бъдат раздадени N-броя награди на стойност N-лева (при положение, че се намерят благоразположени спонсори, защото в инициативната група няма обиграни политици или лобисти, които да имат връзки с “обръчите от фирми” на местно ниво”); в противен случай, като алтернативен вариант ще бъде предложен – разходка за двама до прочутата местност в околията – “Шарен Гоговата колиба”

То май, след проведеното заседание на ОбС за избор на постоянни комисии (на 30.11.2007 г.), вече имаме отговори на част от задачата, така че сте доста улеснени, но вие пишете… отговорите и коментарите ще бъдат зачетени, докато не стане ясно и последното неизвестно…

2) За да отбележим 19-та година от началото на “Прехода” в България, обявяваме Конкурс за есе и снимка на тема:

“19 години ПРЕХОД към “демокрация” – 19 години ЦИРК”

Очаквайте подробности в следващия брой… (Тема с продължение…)

Отвъд видимото с просто око...

2007-12-13T20:00:00.002+02:00

(публикувано в бр.47 на в-к "Първомайски свят" - 15.12.2007г.)

Две седмици след изборите за местна власт (28.10.2007 г.), в пленарната зала на ОбС гр. Първомай се проведе Учредителното събрание на новия Общински съвет (12.11.2007 г.) След драматичен повторен таен вот с 15:14 за председател на ОбС бе избран д-р Митко Хубинов (ГЕРБ) пред Иван Димитров, номиниран от “кметската коалиция” (“Заедно за Първомайско). В бр. 43 от 19.11.2007 г. на в-к “Първомайски свят” бе поместен материал и снимка с текст по този повод. Предлагам на читателите на вестника колаж със същата тази снимка и размисли, които тя и случилото се предизвикаха в мене…

Нещата не винаги са такива каквито изглеждат…
или такива каквито ни ги представят…

Какво точно са си казали старият и новият шеф на ОбС знаят само, присъстващите покрай тях в момента на предаването на ключа от кабинета… Зад “приятелското” ръкостискане и “любезните” думи, предадени ни от в-к “Първомайски свят”, обаче, случайно или не, обективът на фотографа точно в този момент е запечатал доста “дружески” погледи, в които се чете нещо много по-различно…

Ако имате някакви други интересни идеи, на които ви навеждат тези погледи, моля споделете ги с мен и с читателите на “Първомайски свят”. Благодаря ви предварително.

С уважение: Бисер Бойчев
Ваш постоянен читател…